RSS
 

Posts Tagged ‘бира’

Ремонт с четка за тоалетна

28 Jul

Е ли тоалетната най-важната част от едно жилище!?! Колкото и смешен да изглежда въпросът на пръв поглед, я се опитай да си представиш съвременен живот без тоалетна в офиса, тоалетна в апартамента, или тоалетна на всеки етаж от къщата.

Ами дори хотелите с общи бани вече са кът! Отиде си романтиката сънен да объркаш женската с мъжката баня на етажа! Наскоро с приятели категоризирахме най-гнусните и най-приличните тоалетни на ресторанти в Бургас.

Можеш да спиш на дивана, да закусваш в леглото, или да пишеш роман в кафето отсреща, да пиеш бира на терасата. Но когато се стигне до първобитните физиологични потребности, едва ли можеш да си позволиш да използваш друга, освен предназначената за целта тоалетна.

remont i chetka za toiletna 4

 

 

 

 

 

 

 

За съжаление, стандартният размер на тоалетната или санитарния възел в България, най-често съчетание на баня и тоалетна в едно варира в границите small – extra small. Понякога, в състояние на опиянение, или неразположение е удобно, да има стена на 15 см разстояние, на която да подпреш уморена глава и да подремнеш – така няма опасност заспивайки на тоалетната чиния да се кътурнеш и удариш… на където и да залитнеш все ще се натъкнеш на стена.

Този своеобразен Храм на уединението играе огромна роля в модерния живот. Колко гениални идеи са хрумнали, на не толкова гениални хора, сутрин, оставайки сами със себе си! Няма да се учудя, ако така са се зародили и съвременните тенденции за дизайн на банята, ергономичността на тоалетната чиния и десетките вариации на функционалност при пускане на водата.

remont i chetka za toiletna 2

 

 

 

 

 

 

 

 

Ако е дошъл момент за ремонт на апартамент, задължително  трябва да се обърне специално внимание на тоалетната. Изборът на подходящи плочки, мозайка и материали може визуално да увеличи и обогати тоалетната. А спецификата на тоалетната чиния да допринесе за комфорта и удоволетвореността от живота. Звучи странно? Едва ли! Подгряването на седалките в колата отдавна вече е факт. А сега на пазара се предлагат и седалки за тоалетни чинии, които не само се рекламират като самопочистващи, но преценят кога и колко вода да пуснат, затоплят се, подгряват задните части на ползвателя, плюс грижат се за хигиената. Скъпи са, но ако реши някой да се поглези с такава екстра в тоалетната трябва да има предвид две неща: твърде вероятно е количеството приятели, прекарващи повече време в тоалетната му, от самия него да се увеличи. И при началото на ремонт на апартамент, трябва да се предвидят необходимите ВиК и най-често ел. изводи за включване на въпросната седалка.

Друго важно нещо, което свързва ремонт на апартаменти и тоалетни, е когато, най-често майсторът използва тоалетната и банята като място, където да разбърква латекс, излива кофи, мие инструменти и прочее. Всеки ремонт има нужда от такова място. Съгласявам се веднага, че санитарното помещение е най-удобното място, но когато оставяте майстор сам в апартамент да ремонтира, имайте предвид няколко дребни детайли:

Ако при ремонт на апартамент на пода капнат няколко капки латекс, те лесно ще се почистят след като латекса засъхне. Но от тоалетната, или мивката – по-добре е да бъде отмит веднага с достатъчно количество вода, особено, когато латексът е цветен.

Изливането на кофи, в които са били пренасяни строителни материали, разбъркван цимент, лепило за плочки и други е чудесна идея, но моля, не изсипвайте мръсната вода в тоалетната или канала.

Дребният на пръв поглед прах, който е отмит от кофата, която е използвана за по-грубите строително-довършителни работи при ремонт на апартаменти има уникалната способност да се наслоява на дъното на тоалетната чиния, и да слепва… Оставете го да пренощува и на другата сутрин ще се наложи да го раздробявате, с което пък рискувате одраскване на порцелана… След време чертите, от фините драскотини няма да се забелязват, но тоалетната чиния ще се почиства по-трудно.

И ако тоалетна чиния може да се смени лесно при необходимост дори преди другия ремонт на апартамента, то канала на пода, ако бъде запушен красиво, хм.. ами ще се наложи къртене на плочки и замазка. Затова – внимателно, когато изхвърляте и отпадъчни води направо в сифона на пода.
remont i chetka za toiletnaИ моля, ама наистина, от опит говоря – не използвайте стара четка за тоалетна, за да измиете ваничките с латекс, или да разбъркате новата бака латекс преди да преминете към боядисване. Вярно е, че когато човек започне с ремонт на апартамент, ремонт на баня, пребоядисване, или сходна дейност, все се оказва, че нещо липсва, недостига и разходите надвишават предвиденото. И все пак – излезте и потърсете пръчка, четка или поне купете нова четка за тоалетна, ако това е, с което ви е на сърце да разбърквате.

Не отделих внимание на дизайна на тоалетната. По-скоро поразсъждавах върху проблематиката при ремонт на апартамент и тоалетна. Може да е странно и смешно, но горепосочените проблеми са реални, през които лично съм преминала. И четката за тоалетна, да!

 

Италианският мъж – Средностатистическа извадка

04 Feb

brownpufferresized Вярваме на статистиката. Тя твърди, че има нещо като представителна извадка. Да речем, че в нашия мил роден “Най-добър за живеене град” – Бургас се заформиха няколко представителни извадки на странното митично същество наречено “Италианец“, “Италиански мъж“.
Зима е, ресторанти, пицарии, нощни клубове, барове в Бургас няма достатъчно много. Lifе музиката не е  приоритет. Студено е и не става за плаж. Затова решихме да заложим на доброто старо оглеждане, обсъждане и анализиране на наличната информация.
В началото на пролетта започнаха първите наченки на италианско присъствие. Някои дори не ги забелязвахме. Въпреки това нещо италианско витаеше около нас. Да, в някои дни беше италианската пица, която с охота похапвахме с бира, друг път – тръпнейки в очакване на някое класическо италианско парче по радиото. Смеехме се и се забавлявахме.
Неусетно бройката на италиански мъже се увеличи до степен, че видимо се усещаше инвазия в любимия ни бар в Бургас. Започнаха да идват по двойки, тройки, четворки… До колкото чухме бройката ще се увеличи с настъпването на пролетно-летния сезон.
Но, баста с предисторията, ето ги фактите: странно, но всички италиански мъже си приличат, визуално и ментално!

 

images* Поведение на обличане - стайлинг по италиански
Как да познаеш, че насреща ти има италианец? Освен, че тактично или нагло започва да те сваля? Не, тук говорим от разстояние 15-20 метра в зависимост от диоптъра.
Дребен, типично пухено яке на “вафлички”, задължителна качулка с пухче /било модерно/, черна плетена шапка, очила с черни рамки тип интелектуалец от 80те, прилично оплешивяващ.
Ако е един може и да го объркаш в далечината…Ако са двама – с инженерна точност може да заключиш – италианци!
Поведението е сходно. Излизат – петък и събота. Ресторант, бар, следващ бар, нощен клуб, дискотека. За храна предпочитат италианска кухня, но не отказват да пробват от традиционните български ястия. Често се оказва, че произходът на съответното блюдо е спорен. Ходи спори със сицилианец, че картофените кюфтета на мама не са сицилианските картофени кюфтета на баба…
С тях не може да спориш, те са прави.
Man-eating-spaghetti-001* Поведение на хранене – вечеря по италиански
Храната е животът за италианците. А добрата храна е символ на добрият живот. Повечето от тях са умели кулинари. Имахме честта да опитаме домашно приготвена италианска храна. Всичко се прави с внимание към детайла. Рецептата се спазва точно. Но… Защо салатата се яде след основното ядене? Отговор не получихме.  Италианците ядат всичко с хляб. Пица и хляб. Паста и хляб. Задължителна част от поръчката в ресторант е фокача с розмарин, фокача с маслини, фокача със сушени домати, риган… Каквато фокача предлага ресторанта. За мое учудване, оказа се, че голяма част от добрите ресторанти в Бургас предлагат изключително вкусни фокачи.
Обожават българско вино. Получихме признание, че имаме добри традиции в производството на вино. Това от италианец звучи направо като първа награда на международен конкурс. И домашната ракия харесаха. Пият я, обаче след вечеря, в шотче за храносмилане.
IMG_1595[1]* Поведение при покана  – на гости по италиански
Италианските мъже обичат да се събират със себеподобни. Развенчахме мита за любителите на футбола. Поне тези италианци в Бургас си падат повече по събиране с цел вечеря и ухажване на приятелки или колежки, бързи скорости и мотори. Много малко са фенове на футбола. Но нека да изчакаме до началото на Световното първенство по футбол 2014.
Две са свещените места в дома на италианеца – банята и кухнята. Ако за българите мястото за почивка, размазване, кеф и релакс е дивана, то за италианците банята била мястото, където почиват. Банята трябва да е голяма, просторна, да е проектирана така, че да има място за вана, душ-кабина, тоал.чиния, биде, умивалник… Е, в Италия този номер може и да минава, но в България, за съжаление ситуацията стои по-иначе. Дори и най-добрият интериорен дизайнер в Бургас е изправен пред предизвикателството да проектира баня. Но едва ли ще ви се наложи да прекарате дълго време в италианската баня. Свещената кухня, е там вече е друга работа. Когато избира дом или проектира жилището си, италианецът държи на стриктен интериорен дизайн на кухня. Италианска кухня от гледна точка на интериорен дизайн е също толкова богата, голяма и обширна като италианска кухня като меню. Всичко трябва да първокласно и да има място както за месене на тестото, така и за разточвването на пицата!  Да не споменаваме неизброимите съдове, нужни за приготвяне на паста, тирамису, лимончело…
И така – ако са ви поканили италианци на вечеря у дома, носете вино. В поканата ще пише, че само присъствието ви е достатъчно, но една бутилка вино би се възприела добре, за предпочитане любимото на домакина. Да, това за виното е написано в поканата. Вземете и десерт. Ще се зарадват. Точно като деца в сладкарница са при вида на dolci – десерти. Пригответе се за 5 неща:
- да чуете в детайли историята защо точно това меню от типичната италианска кухня е избрано;
- детайли по приготовлението на всяко едно от ястията;
- да ядете бързо, по-бързо от колкото може да си представите, защото докато се обърнете и храната ще е свършила – ядат адски бързо;
- да пиете различни видове вино – смесват се бяло вино, червено вино… Видът няма значение, вино да е. Може да се започне с бяло, мине на червено, Мерло, Каберне, Пино ноар – каквото са донесли гостите и има домакина, след което отново бяло с десерта. И накрая ракия или грапа за разкош.
- да си тръгнете към 23,00 ч.. Защо? Ами просто защото така са свикнали. Всички си тръгват рано и ако не искате да изглеждате странно в очите на италианците – съобразявайте се.
/това е вслучай, че гостите са повече от само теб. Ако се окаже, мило момиче, че ти си единственият гост – тогава те очаква нещо съвсем различно, което ще прочетеш описано тук/
slowly_s345x230* Поведение на излизане – нощен живот по италиански
Дали излизат заедно или сами – това не знаем. Но най-често в бар се появява 1. Оглежда обстановката, поръчва питие – бира и продължава да оглежда. Предпочита бира и да плати на момента. До 15 мин започва да се точат отново италианци по двама, по трима. Събират се на една група…. Всеки поръчва питие, плаща. Най-често в бара се поръчва бира. Пият и заминават. Междувременно всички ги забелязват. Как няма – компактна група от 10-12, половината оплешияваващи, добре облечени, с очила, и задължителното яке с пухчета на качулкате. След като бирата е изпита, групата се насочва към следващия бар в Бургас. Или нощен клуб. В никое заведение не се задържат дълго.

 

 

Защото сме добри, ще дадем насоки къде може да срещнете този митичен екземпляр – италиански мъж или група от италианци в Бургас. Тъй като, както казахме се придържат към стеротипи, най-често могат да бъдат забелязани в едни от най-реномираните ресторанти, нощни клубове и барове в Бургас:

Нептун Ресторант и Бар
Incanto
Happy bar and grill
Happy bar and grill sushi
Backstage
Azzaro
Barbossa

 

/снимки – интернет….нашите не са за показване/

 

Икарос, Стени Вала, Алонисос – 10 дена по-късно

14 Sep

Cafe Ikaros, Steni Vala, Alonissos Island
καρυδόπιτα, наливна гръцка бира и
Lucas от Thessaloniki

Срещнахме се. Отново. Не с Lucas от Thessaloniki, а със Стени Вала. Със спомена от там. Пристигна. Пощенската картичка, която пуснах в най-известната пощенска кутия в малкото яхтено пристанище на Алонисос, Гърция. Онази, която оставих насредн купчина други и мислех, че никога няма да срещна отново. Отворих моята пощенска кутия с нетърпение. Извадих картичката. Не помнех пейзажа. Обичам да забравям, за да се изненадам. И веднага обърнах да видя текста. Учудих се. Наистина не помнех. В онази свежа сутрин, вкусвайки от καρυδόπιτα – та, отпивайки глътка кафе бях написала просто: „Хубаво беше нали?!!”
И отговорът е ДА! Кое – дали почивката, дали яхтата, дали Гърция, Спорадите, хората, изживяването?! Това не знаех. Може би, всеки път когато прочитам този въпрос, ще си спомням различни неща и ще отговарям. Но едно е сигурно – той беше хубав – дали заради гръцката бира, дали заради Млечния път и яркия звезден небосклон, романтиката или просто настроенито, но Лукас беше хубав!
А Лукас? Него дали ще го срещна?!
Догодина мислим да вземем отново яхта под наем в Гърция. И тогава, може някъде, на някое пристанище да се разпознаем. Странни неща се случват.
Добри хора, мили хора. Собственикът на Кафе Икарос води класацията ми за най-любезни, приятелски и доброжелателни хора.
Може би ще е добре да изпратя една пощенска картичка до него, от България. Ей така – за благодарност. И с въпрос, от любопитство. Току виж се познават с онзи симпатичен младеж. Или пък не.

Икарос, Стени Вала, Алонисос – Началото

 

Икарос, Стeни Вала, Алонисос

08 Sep

Ikaros Steni Vala AlonissosIkaros, Steni Vala, Alonissos.
Nut Pie, наливна гръцка бира и
Lucas от Thessaloniki

Супермаркет, селски тип със стоки от първа необходимост – включително карти за игра, кибрит и пощенски картички. Собственикът – изключително любезен и гостоприемен. По негови думи, магазинчето му е най-известната пощенска кутия в региона на Стени Вала. Когато пусках моята в нея открих има няма 40 други… Дали някога ще пристигне?! Кой знае. Дано!
Кой е Lucas. Не знам, запознахме се на пристана. На 10 м. от кафето. На яхтеното пристанище.

Бях отегчена, бях тъжна и замислена. Запътих се натам, за да хвана малко интернет. Оказа се, че всички останали са решили да седнем там за последно питие за деня. Оказа се десерт. Поне за тях. Сладкишите в кафе Икарос са прекрасни!!! Дали заради състоянието на духа, или заради романтиката на малкото пристанище, поръчах т.нар. Nut Pie. В превод – орехов пай, или типично наричан в Гърция – Каридопита. И разбира се, той не върви само с вода… Огледах се по масите, открих основно хора, пиещи коктейли или вода. Не е моят тип. Затова решението беше просто – гръцка наливна бира, за съжаление не помня името. Не беше Mythos, Но беше вкусна, свежа и интригуваща, точно колкото младежът на съседната маса, вперил поглед в мен.
Ikaros  Yacht Port Steni Vala AlonissosСтанах и се запътих към яхтата. Исках цигара. Капитанчето ме пресрещна, беше изостанал малко от компанията. Казахме си 3 думи на криво и всеки по пътя си – той към Икарос, аз към лодката. Нали се сещаш, отнема 2 мин да стигнеш целта. На връщане, уж случайно на пристана се натъкхнах на младежа от съседната маса. Дали беше случайно – не знам, няма и да разбера. Но точно се разминавахме и ме заговори. Стандартни въпроси – как се казваш, как си. Послъгах го и си продължих по пътя.
Върнах се на масата и се отдадох изцяло на сладкото изкушение – орехов пай, обилно напоен със захарен сироп. Някои биха го нарекли калорийна бомба, аз го наричам успокоение за душата.
Lucas Thessaloniki Steni Vala AlonissosСутринта го срещнах пак. Младежът и сладкишът. Закуската беше много по-спокойна и отпускаща. Лежерна, бих казала. Този път Lucas от Thessaloniki ме последва в супермаркета и ме по пита: Ana, how are you today? За миг се зачудих на кого говори, но после се сетих, няколко часа по-рано му казах, че може би се казвам Ана. Симпатично момче. Опитах се да го снимам, не се получи. Дори не успях да му кажа чао. Трябваше да тръгваме. По спешност.
И така останах с двойна носталгия – онази по ореховия пай, и другата по Lucas от Thessaloniki.

 

Икарос, Стени Вала, Алонисос – 10 дена по-късно

 

Острови, Яхти, Бира… Гърция… Мечти! Част 2

08 Sep

НVolos Greece yacht portеделя, края на август. Все още е топло. Слънцето се показва към 7.

Всички спят. Само една кукувичка, не я свърта в тясното легло в каютата, което на всичко отгоре е окупирано от въпросния Skipper. Рано е за отплаване. Късно е  за спане.
И шарената птичка става, облича се и излита от яхтата… Тихичко, за да не събуди спящите красавици. Но колко тихо може да излезеш от яхта?!? Минималното е с две до три удряния – я на врата, я на крак, я на ръка… Препъначки – бол!

Волос, неделя сутрин, тишина. Няма и помен от нощния живот няколко часа по-рано. Тръгвам да се разхождам покрай пристанището. Едва ли има повече от 6 човека, с въдички. И двама-трима излезли за сутришен джогинг. Приятно е, прохладно. Слънцето се опитва да се покаже иззад високите хълмове, по които са разхвърляни къщи. Странно ми е. Слънцето трябва да изгрява от морето… У нас. В Гърция е по-иначе. Или поне в тази Гърция.

Тихо е, приятно е. Всички ресторанчета и кафенца са затворени, масите и столовете стоят самотни. Тук-там, около някое от тях се навърта жена, която почиства. Насочвам се към църката, онази на края на пристана. Младежите ги няма. Отишли са си. С изключение на една странна готик двойка, която спи на тревата, заобградена от няколко бездомни песа. Идилия.

Единственото доказателство за оживеността снощи са десетките бутилки и чаши по земята, в тревата… Наред с тях една почистваща кола, която се движи бавно и внимателно, точно колкото да привлече интереса на част от кучетата. И те се втурват с особена радост и ентусиазъм, размахващи опашка към нея. Лаят, закачат се. Поне не закачат мен.
P8257400Приближавам църквата. Нарекли са я “Св. Константин”.  На единия вход стои жена. Исках да снимам, но нещо ме спря. Вместо в ръка, метнах апарата на рамо и тръгнах към стъпалата. Изкачих ги набързо и влязох. Течеше неделната служба. У нас не се задържам в църквата повече от необходимото – да запаля свещичка или по повод. От години не съм влизала. Но тук е друго. Хипнотично. Църковния хор пее. Цари спокойствие.

Стоя. Мисля. Разсъждавам. Излизам. Насочих се към онова магазинче с ядки и сладкиши, което набелязах предната вечер. Уви, оказва се, че освен мен и онези 10тина човека, всички спят. Няма движение.  Пусто е. Снощните оживени булеварди дремят тихичко под прокрадващите се лъчи утринно слънце. Поглеждам надясно. Интересно, площадче, през две пресечки, което не съм видяла снощи. И отново църква. По-голяма. Църква “Св. Николай”.  С отделна камбанария. Бяло, светло и чисто. И тук има неделна служба. Но доста по-мащабна. Църковният хор се чува отдалеч. Дали е време да се връщам, или не?! Няма значение, приближавам се и влизам. Приказно е. А гласовете на мъжете, които пеят са същински ангелски.

P8257407Волос, неделя сутринта. Друго не мога да кажа освен, яхта, църковна служба, православна музика и топлещо утринно слънце. БиратаMythos или Efes ще почака :) Време е за кафе.

 

P8257393
Volos Yacht Port GreeceP8257377P8257397P8257399Volos St Nikolai ChunchVolos GreeceVolos St Nikolai Chunch square

 

Острови, Яхти, Бира… Гърция… Мечти! Част 1

06 Sep

Волос, Гърция, Северните Споради
Има една единствена причина да посетите Волосяхтеното пристанище. Ако си падате авантюрист, любител на морето, водата, вълните, клатенето и помпането – това е вашето място. Наемаш яхта под наем – отнема между 1 и 2 часа с оформянето на всички документи. Естествено, необходим е и капитан… Ние си водехме един с нас.
И така, формалната част е готова. Следва неформалната – 7 дена в не толкова открито море. Брегът се вижда, дестинацията обаче е неизвестна. Променя се според желанието на екипажа. Нали иначе, ако капитанчето не се съобрази ще бъде групово изхвърлен зад борда :D …. Добре де, в по-голямата част от времето навигацията върши тежката работа по следене на курса, а останалите хапват, пийват, събират слънце, играят карти, правят…. каквото им е на душа. Обичат се, един вид!
Това хубаво, но ние се позабавихме малко…. И стана към 18,00…Все пак морето не е шега работа, особено за лаици и начинаещи като нас. Плаването в непознати води, вечерно време ни се стори по-голяма авантюра, отколкото можем да изнесем. Най-близкото място за акостиране се оказа на два часа път… Затова решихме, не особено единодушно да останем да пренощуваме на новото пристанище и да тръгнем рано сутринта.
Някои не бяхме доволни, защото Волос, макар и морски град, ни се видя скучен, студен, неприветлив и празен….
И тъй като нямахме избор, изпихме по една бира – Efes-че, даа…да живее българо-гръцко-турската дружба! Бирата си е бира! Гръцката Mythos е супер, но ние се бяхме запасили зверски с Efes. Не можем да го оставим да се развали! И влязохме в баните.. След душче с хладка до студена вода се пременихме, нагиздихме, начервосахме /само девойките, или май по-скоро само аз/ и със свити сърца прекрачихме от яхтата на пристана за вечерна разходка.
О, небеса! Какво да видим! Невзрачната крайбрежна алея бе неузнаваема! Светлини, хора, ресторатчета, кафенца, всичко пълно… Красота…
Оказа се, че сме леко в тъча – началото или края на пристанището… Всъщност съвсем близо до Морска Администрация, което на български ще рече – баш на централно място… Централно, друг път! От нашето местенце на пристана започваше поне 1-2 км променад.
Вървиш по пешеходна алея – отляво ниски китни хотелчета и къщички, на приземния етаж ресторант до ресторант, кафе до кафе, бистро до бистро…. бяло-сини столчета, шарени, всичко пълно с прилично изглеждащи, интелигентни  и приветливи хора – туристи, гърци, мести и чужди….. приглушени светлини и приятна лека музика… отдясно – яхти… ветроходни, моторни, стари, нови…. За всеки по нещо… И тук таме на някоя от тях седнал човек и си вечеря.
Останахме прехласнати… Малко по-нататък изскочиха младежите. Изскочиха не е точната дума. Отново пешеходна част… тийнейджъри насядали по пейки, трева, гледат морето,противоположния пол – замечтано и не само… Може би те бяха най-шумната част от вечерта…. Оттатък променада, успоредно на него открихме два булеварда отново пълни с хора… Този път заведенията и магазинчетата нямаха маси отвън.. Все пак тротоарите трябва да се уважават, но за сметка на това всеки седеше където намери за добре, говореше си… От всякъде се усещаше ЖИВОТ.
Също като пепеляшка, Волос променя облика си когато падне нощта.Volos Yacht

Mythos Volos

 

 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ДАМИ!

10 Feb

year of the snake 2013СССССССССССсссссс насссстъпването на днешния ден започва ссссъщнинското начало! Змията ссссе завръща!
2013 г. жените имат цели два празника. Единият е, както са ни учили от малки – 8-ми март. Празник на мама, на баба,  на кака. Стандартно.
Днес обаче, празник имат всички жени!!! По целия свят. Не съм на “ти” с културните обичаи във всички етноси и култури, но Змията си е Змия!

Затова – мили дами, честито!

Сега по същество.
Събуждам се, поглеждам навън – сиво и мъгливо. Дааа, над Бургас се разстила мъгла. Влажна, сивкава, тежка. Норамално. Все пак, водните змии обитават мъгливи и влажни територии – за пример – Кухнята. Изпарения от тенджерата на котлона, вода от миенето на чинии… Все едни приятни занимания. Е, да си призная и на мен ми се е случвало. Не е толкова лошо, но кожата се напуква и става грапава.
Мдаамм.. сега като се замисля – явно за това змията не е най-гладкото същество на допир. И си сменя кожата всяка пролет. Виждам го така:
Неделно февруарско утро. Празник. На Змиите*. Мъгливо. Обаче след месец – някъде в началото на март, змийчетата се канят да се преобразят. А жените – фризури, маникюри… Всяко същество трябва да изглежда красиво. Докато не си отвори устата :D
Може би, някои няма да харесат паралела между тези крехки, увивни създания. Аз лично ги харесвам и двете. Женската красота далеч надминава мъжката. Спор и две мнения няма. А Змиите – е, това е друга тема. Някои изпадат в кататонен ступор,  други в панически страх когато ги зърнат. Аз ги намирам за привлекателни. В терариум и на поне 3 м. разстояние. Чували сме, че най-красивите са най-отровни.

Днешния ден е най-важния в китайския календар. Милиони, ъм, милярди хора празнуват днес. От Новолуние до Пълнолуние. Това са празничните дни. Цели 15.
Дали новата китайска година ще донесе добрини и благодат, не зная. Надявам се.

*
1. Змията е непредсказуема. Разчита единствено и само на себе си. Някои смятат, че са студени и пресметливи. Не, змията просто е предпазлива. Тя обмисля всеки детайл преди да се стрелне към плячката.
2. Обича да работи сама. Да сте виждали две змии в комибина?!
3. Има завидни комуникативни умения, но използва малко думи. И те са напълно достатъчни.
4. Излъчват мистицизъм и сексуално привличане, което ги прави невероятно изкусителни. Еми да, да си спомним Адам, Ева, Ябълката, Змията.
5. Ако случайно ги сполети нещастие, то е за кратко. Тези ловки създания събличат от себе си несгодите като втора кожа.
6. А изцелителните им сили са признати от векове. Виждали сме символите за аптека, познати още като “тъщата”.

И така, Честита Нова Година! Празници да има!
И всички, родени през 1917, 1929, 1941, 1953, 1965, 1977, 1989, 2001, 2013 – бъдете щастливи, обичани и гъвкави и ловки като своята покровителка – Водната Змия!

Довечера ще празнувам и аз -  бира в някой  китайски ресторант в Бургас.

 

 

Карта и Територия с Бира

07 Jun

Няма нужда от много думи и обяснения. Просто света се събира в 80 марки бира.

Наздраве, приятели!

 

Източник: Puretravel.com

 

Въпрос на вкус – казахме ние, и отпихме от бирата!

26 Mar

Всеки от нас има своя любима бира. За някой светлия лагер, за други свежия вкус на плодова бира, за трети английският ейл, шоколадов малц и силна пяна. Ето и основните параметри, по които специалистите преценяват. А ние, е, ние като по-прости разчитаме на вътрешното си усещане.

Аромат  - той е важен за бирата, защото много от това, което усещаме идва от обонянието. Помирисваме бирата веднага след като я наеем ва чашата, защото иначе ароматът се променя с времето и температурата. Една от първите съставки, която ще усетим е малц. Обикновено сладък, карамелоподобен мирис, вариращ според цвета на бирата. Например, когато помирисваме ейл, може да усетим плодова или  лек карамелен аромат. Друга съставка, която може да усетим е хмел. Неговата наситеност също зависи от вида бира. Някои видове са по-скоро тревисти, борови, цветни или пикантни на мирис.

Цвят -  Както казват, по дрехите посрещат, по вкуса изпращат. За външния вид на бирата се съди по цвета, прозрачността, размера и задържането на пяната. Всяко едно от тези качества също варира в зависимост от вида пиво. В зависимост от него, цветът варира от светло сламен, през кехлибарено янтарен,  до черен. Прозрачността може да е кристална, или мъглява. Всяка една бира, трябва да има прилична пяна, съответстваща на вида й.

Вкус – За обикновения човек, именно вкусът е най-очевидното качество при преценка на бирата. Още с първата глътка ние се опитваме да определим нотките, които долавяме.

Орално усещане – Това е физическото усещане на бирата в устата. Някои прилагателни могат да се използват за да определим тялото на дадена бира – плътно, слабо, хрупкаво, меко, мазно, сухо, топло. Последното се усеща, когато има по-голямо процентно съдържание алкохол. Оралното усещане е изключително важен аспект, така че пивоварите се опитват от години да играят с него, използвайки дори вариации в температурата за постигане на по-плътно тяло.

Общо впечатление – Това е финалният щрих, който завършва оценката на бирата. Често се побира в едно изречение, което събира в себе си качествата на бирата. И най-вече показва дали ще си поръчаме още една, или ще стане любимата ни.

Наздраве!

 

Beck’s първата бира в зелена бутилка!

26 Mar

„Beck’s – ключът е в теб” гласи една реклама. Какъв ключ, че попитат някои. Ами онзи, който държи в ръцете си Апостол Петър, пазител на гр. Бремен. Самото лого  е огледален образ на герба на северногерманския град. Именно там за пръв път през 1873 г. започва производството на една от най-светлите бири.

Компанията е основана от от Лудер Рутенберг, Хайнрих Бек и Томас Май под името Kaiserbrauerei Beck & May o.H.G. През 1875 г. Томас Май напуска компанията, и тя  се преименува на Kaiserbrauerei Beck & Со o.H.G. Днес е позната като Brauerei Beck & Co.

Повече от 125 г. Beck’s се прави по оригиналната си рецепта – бавна ферментация и съхранение при ниска температура.

Оставайки вярна на себе си през годините, Beck’s  се произвежда се по един и същи начин. Използват се 4те ключови природни съставки: два вида пролетен ечемик от южната част на Англия, мая, кристална вода от Ротенбургер Рин и хмел от Халертал, Южна Германия.

Всяка бутилка Бекс е произведена в съответствие с безкомпромисният немки закон за чистотата.

Характерен свеж, леко горчив вкус, преминаващ в мек послевкус. Това е запазеният вкус на Beck’s. 6 майстор-пивовари са посветили работата си до днес, в спазване на това строго наследство.

Строги от към качество, но иновативни от към идеи. Още от основаването си, Beck’s разкрепостяват мисленето си. Първначално бирата се бутилира в местните зелени бутилки за вино. Случва се така, че Beck’s са първите пивовари, използвали зелено стъкло зад а предпазят бирата си. А, самата бира е първата, продавана в зелени бутилки.

Beck’s са първите, които изнасят от Германия бира в метален кег, гарантирайки, че тя ще има същия свеж вкус при пристигането си. И тъй като пивоварната  е разположена край плавателна река, в пристанищен град, то износът й с кораб до всяка точка на света става изключително лесно. Този ключов момент определя бирата да стане международно известна.

Beck’s е немска бира № 1 по обем износ и се продава в над 100 страни. Лицензиран неин производител има дори в Намибия. Пият я в Германия, Обединеното кралство, САЩ, Италия, Австралия, България, Румъния, Русия, Украйна, Сърбия, Черна гора, Китай, Нигерия, Хрватска, Турция, Босна и Херцеговина.

Днес компанията е собственост на Anheuser-Busch InBev. Но запазвайки себе си през годините, Beck’s вдъхновява любителите си да останат верни на себе си, да направят собствен избор и да прегръщат свободата да живеят живота си.

„Остани верен на своите убеждения и следвай своя път в живота” – това е ключът, философията на марката. Космополитни, уверени, със свои идеи за живота са хората, които консумират Beck’s.