RSS
 

Archive for the ‘Бирата помни’ Category

Спомени от Бургас по пътя за Рим

21 Apr

rim Казват, че животът е поредица от спомени, които преживените събития оставят у нас. Нещо като следи на времето. Всичко е преходно, нищо не е вечно. Освен, разбира се Вечният град – Рим. Не зная дали наистина всички пътища водят към Рим, но днес моят път на настоящето се пресече в Рим с пътеките от миналото. Припомних си спомени, които от години не са посещавали ума ми. Странното носталгично настроение може би е породено от планетите, а може би просто пролетта, Великденската глъчка от Морската градина на Бургас и събраното семейство довяха от някъде картини от детството. Преди 25 години на това място имаше Газстанция. Не помня кога са я построили. Някъде в ранното ми детство. Тази газстанция, известна като Газстанцията в Лазур, бе там от както се помня. Детството ми е минало в този район. Когато ме питаха къде живея, казвах – там, до входа на Флората, в района на газстанцията. И хората се сещаха. Газстанцията беше там кога се прибирах от училище, беше там когато играехме на тумби в махалата, беше там когато се връщах от къщи от лекции, беше там когато след години ходих на гости на родителите си. Тази година прекарах Великден у дома, със семейството. Събудих се, излязох на терасата да изпия сутришното кафе, и погледнах по навик към старата газстанция. Няколко деца играеха на люлките, рано сутринта, родителите им пиеха кафе на масите за пушачи, а персоналът на Bistro Cafe Roma подготвяше ресторанта за натоварения обяд. Усмихнах се на италианското знаме, което опасва четирите страни на заведението, отпих от кафето, си помислих, колко добре изглежда това заведение на фона на свежата пролетна зеленина. Сякаш винаги е било тук. Като че ли, от както се помня този ресторант е заемал зелена площ между блоковете и Морската градина. Чудесна идея, помислих си, да има човек къде да си пие биричката вечер, когато го мързи да се облича официално или да слиза до центъра. Да си имаш ресторант на 2 крачки от блока е чудесно, при това италиански ресторант! Отпих отново от кафето и влязох вътре.
3 часа по-късно изведнъж осъзнах колко странно нещо е човешкия мозък. Колко бързо забравя, и как за секунди точно в най-неочаквания момент може да върне спомени, които ако се замислиш, ще решиш че си забравил с години. Цял живот Газстанцията е била пред погледа ми. А сега вече я няма. Преди два месеца я събориха и започна строеж на заведение. Зарадвах се, когато видях, че това ще бъде Bistro Cafe Roma. Познах ги още когато слагаха металните конструкции и АполонВерсаче орнаменти. Вярно, собственикът на Bistro Cafe Roma е българин. Но ресторантът е познат като пицария, и атмосферата е типична за италиански ресторант в Бургас, Италия и  навсякъде по света. Само дето покривките не са на червено-бяло каре. Явно има нещо общо между италианците в Бургас и Аполон. Това са други забавни спомени, от съвсем близкото минало.

tebeshirНо да се върна на Рим. Кракът ми някак все е подминавал този Вечен град. Италия ми е позната. Имали сме си вземане даване. Дали се обичаме или не, харесваме ли се или да – това е спорен въпрос. Със сигурност има някаква кармична връзка и не/здравословна зависимост. Обожавам италианска кухня. Приятелите твърдят, че пиците, които приготвям са по-вкусни от пици в който и да е италиански ресторант в Бургас. На пастата не съм специалист, но научих това-онова последната година. Вече зная, какво означава паста анденте. Научих се как да позная кога е точният момент, в който е време махнеш тенжерата от котлона и да изсипеш врялата вода, за да не се превари и пренапои пастата. Разбрах каква е разликата между приготвянето да дребна и една паста. Открих важността на т.нар. фарфали – дребен вид италианска паста във формата на панделки или пеперудки. В издирване на фарфали, и купуване за всеки случай, един ден се оказа, че не само в шкафа има цели 4 пакета дребна италианска паста, но в чантата ми удобно бяха заживели две малки сладки сурови фарфали или пеперуди.
Навремето, в зелените треви около газстанцията, които избуяваха почти колкото нашия ръст гонихме да уловим пеперудите. Ядяхме праскови – още зелени с мъх от прасковата, която растеше в двора. Често през деня ни гонеха от там. На входа на Газстанцията имаше стара обелена пейка. След 16,00, когато беше края на работното време, децата се настанявахме на тази пейка и започвахме на играем на „филми” – някой описваше с пантомима и жестове, а другите трябваше да познаят. Като се замисля, колко малък е бил допира ни до киното тогава. И въпреки това филмите бяха различни. Сега често търсим ресторант с телевизор. Понякога играехме на топка в двора на газстанцията. Сега търсим заведение с телевизор за гледане на мач от Световното по футбол 2014 или друга интересна среща от Английската висша лига. На същата тази бяла избелена пейка се учехме на чужди езици. Който от нас е имал по-голям брат или сестра е поназнайвал думичка две английски, италиански, френски. Там ги пишехме на плочките с тебешир и се опитвахме да ги заучим. Днес, може да седнем на някоя от приветливите маси в Bistro Cafe Roma и да отворим менюто, където да прочетем заглавията на някои от ястията от италианска кухня, които предлагат: Талиатели Рома, Пица Прошуто е Фунги, Пица Куатро Фромаджи, Шоколадов мус с Маскарпоне.

italianska kuhniaКато погледнеш миналото и настоящето стоят някак естествено по отделно и заедно. Уж всичко е променено, а някак в по-широк план е същото. Газстанцията я няма. Но отново има глъчка, поток от хора, и място, където децата да си играят. Може би чуждите думи не са написани с тебешир на плочките, но са напечатани с мастило върху менюто на италиански ресторант Bistro Cafe Roma. А играта на филми – е, сега се забавляваме по-различно – разказваме си истории от живота или слушаме филмите, които се разиграват на съседната маса.

 

 

 

Вярно, спомних си, играехме и на „Вицове” – две-три деца си наговаряха виц и го разиграваха като театър пред останалите. Сега май най-големите и забавни вицове, които си разказваме, е колко много сме се променили от тогава, как животът се е сменил, как сме пораснали… А всъщност сме същите деца, които обаче искат все повече и по-големи неща от живота на които да се радват. Макар всеки да е поел по своя път, рано или късно той ще стигне до Рим, ако ли не – аз препоръчвам – посетете Bistro Cafe Roma пък знае ли човек, може там да срещнете своя италианец, който да ви отведе до Рим.

roma italia

 

7 април – Национален ден на бирата!!!

07 Apr

7 април 1933 г. е известен в историята като National Beer Day.

Да се насладим на бирата днес, и утре и вдругиден, свободно. Да бъдем съпричастни с братята американци на днешния 7ми април и да споделим радостта им. И да отбележим 79 години от края на една от най-смахнатите и заблудени социални политики, налагани върху обикновения човек. Правото му на една потна, леденостудена бира в края на деня.

Всъщност, тази година за повечето американци, протестанти и католици, уикендът се върти около мистиката на Възкресението Христово. И докато някои се прехласват пред великденски яйца и шоколад, други празнуват истинският празник с леденостудена бира.

Не са много хората, които знаят този факт и осъзнават какъв велик ден е днешния!

На този ден влиза в сила, изменението на закона Volstead, известно като Cullun-Harrison Act. С него се разрешава производството и продажбата на 3,2% бира. След подписването му, Рузвелт отбелязва: „Мисля, че е добро време за една бира”.  На следващият ден Anheuser-Busch изпращат една каса бира в Белия дом. И това бележи началото на края на Сухия режим в САЩ. Официално приключил на 5 декември 1933г.

Именно поради това, в известен смисъл 7ми април  се превръща в празник за любителите на пенливия елексир.

Честит Национален ден на Бирата, скъпи приятели!

Наздраве!

 

неПознати факти за бирата

26 Mar

Най-скъпата бутилка бира, която някога е продавана е Tutankhamen – продадена за $ 7686. Рецептата и указанията за варене са били открити в Храма на Слънцето на Нефертити в Египет от група археолози към Университета в Кембрижд. От нея са били произведени едва 1000 бутилки.

Най-силната бира, която може да се открие на пазара е Samuel Adams’ Utopia. Кръстена е на един от основователите на Съединените щати. Алкохолното съдържание е 25%. По случайност, тя е и една от най-скъпите бири в света. Като за пинт ще трябва да платите приблизително $67.

Най-старата пивоварна в света е Вайхенщефанското абатство в Бавария. Тук се произвежда бира без прекъсване още от 1040 г.

Белгия е страната с най-много индивидуални марки бира. Там се произвеждат над 400 различни.

Скандинавската дума за „Наздраве” – Sköl произлиза от думата scole. Това е купа за пиене, наподобяваща горната половина на човешки череп. Тези купи, първоначално са били правени от истински черепи на убити във война врагове.

Преди изобретяването на термометрите, пивоварите са тествали температурата на ферментиращите напитки с палец. Твърде студено означавало, че дрождите в маята не се размножават. Прекалено горещо, значело, че ще умрат.

Първият американец, произвел лагер бира е Джон Уагнер. Това се случило през 1840 г, в малка пивоварна в задния двор на къщата му на ул. Сейнт Джон във Филаделфия. Закваската за тази първа бира, Уагнер донесъл от пивоварна в Бавария.

Сухият режим в САЩ е траел 13 години, 10 месеца, 19 дена, 17 часа, 32 и половина минути. Но кой да брои… Твърди се, че Франклин Делано Рузвелт е избран именно, защото обещал да прекрати сухия режим.

Странно, но се оказва, че жителите на Япония са любители на бирата. Сакето държи 8% от пазара на алкохолни напитки, докато бирата заслужено завоюва 60%. Най-популярната бира в Япония е Asahi Super Dry.

Учени доказаха, че не бирата причинява бирено коремче, а яденето покрай нея.

„Меден месец” произлиза от бирата! За него са виновни Вавилонците. По ония години, бащата на булката бил длъжен да снабди зет си с толкова медовина, колкото може да изпие за месец. А медовината, както всички знаем, си е чисто и просто медена бира. И ето от къде идва меденият месец. А някой си мислят за любов! И ние, но за любов към бирата!

Наздраве!

 

Вечен съюз на бира и религия

07 Mar

Бирата и викингите
Що се отнася до сътворението на бирата, един скандинавски мит предлага следното обяснение.
Боговете били във война с човешко племе, наречено Ван. След ужасно много убийства и смърт, те си организирали мирна конференция. Решенията от нея се подпечатвали от представителите на двете страни с плюене в буркан. За да увековечат момента, боговете смесели слюнката с малко прах и изваяли жив човек, наречен Квазер. Квазер, обаче скоро бил убит от племето на джуджетата, а кръвта му била събрана в желязна кана. Предприемчивите джуджета добавили малко мед и от цялата тази каша се получил днешния ейл.
Самият скандинавски рай, Вал хала, бил нищо друго, освен една гигантска къща от бира с 540 врати, където викингският бог Уден забавлявал мъртвите с разкази за водените битки и мехове бира. От къде идвала бирата ли? От вимето на митичната коза, Хейдрун, чието безкрайно изобилие от бира поддържало божествената компания в постоянно състояние на блажено опиянение.

Бирата и христианството
Бирата и християнството са неразделни. Бирата е била съществен елемент от ежедневието. Ранните църковни водачи разбрали овреме онзи кратък път към душата на енориашите чрез бирата. Ферментацията била прокламена за дар от бога, а маята поучила прякора „Бог е добър”! В началото християнската църква изместила всички езически тържества с християнски празници. Други просто били преименувани в чест на християнски светци. Манастирите варили бира, за да задоволяват нуждите на монасите, които служели в съответния регион. Всъщност, било съвсем евтино да се осигури 5 литра бира дневно за монасите. А те знаели, че бирата може да купи сърцата на обикновените хора.
И ненадейно анонимен немски монах стигнал до следния извод: Който пие бира, той спи добре. Който спи добре, той не греши. Който не греши, той отива в Рая.
Стотици години църквите са били сборно място. Християните варяли специални бири, които носели в църквата и празнували. Ако енорията се нуждаела от средства, бирата се варяла и дарявала, след което енориашите я прекупували срещу незначителна такса. Имало е години, когато се е плащало десятък, под формата на ечемик или бира. А всеки гражданин е бил длъжен да дари на църквата. Когато нещо се е объркало при варенето на бира, което често се случвало, то виновни за това били митични сили. Много чудодейни билки и окултни предмети заобикаляли казаните с бира в късното Средновековие. Суеверието прераснало до там, че за неуспешните партиди бира били обвинявани „бирените вещици” или дори дявола.
Последният известен случай на изгорена „бирена вещица” датира от 1591 г.  Все още съществуват практики, които да контролират или избегнат намесата на дявола при варене на бира. И до днес може да се открият кодирани символи около казана, разпятие или статуя на светец. Шестограми или придържане към определени ритуали също помагали, заедно с изричане са специфични фрази и молитви.
В ранните години на християнството, Святостта се провъзгласявала, а не била формален процес, създаден от църквата. В резултат на това много митове и народни приказки, били трансформирани в чудеса и дела на светци. Светиите били създадени като християнски герои и наречени да пазят пивоварни, пивовари и самата бира.
Свети Арнолд Соасонски е официален патрон на хмела и берачите. Според легендата, той сложил край на чумата, когато потопил своето разпятие в казана с бира, и убедил хората да пият само тази бира, която е благословена. Това станало много известно, защото още тогава хората разбирали, че да пият варената бира е много по-безопасно отколкото да пият не дотам чистата вода.
Свети Адриан /ок 303 г. сл. Хр./  е добре познат бирен светец в Европа. Денят на Св. Адриан се празнува на 8 септември, и по случай повечето християни в Европа пийват бира.  Адриан бил римски страж на император Максимилиан. Докато наблюдавал изтезания на някои християни, Адриан бил впечатлен от вярата и силата на духа им. Той се отказал от императора и приел християнството. За което изгубил ръцете и главата си.
Свети Никола – любимеца на руските селяни. Той бил епископ на Мира през четвърти век. Бил основно византийски светец, който в последствие станал популярен на запад, с помощта на това, че е покровител на гилдии, търговци и бедни. Отбелязването на деня на Св. Николай е и до днес 6ти декември. Празникът е известен с даване на подаръци, пийване на бира и дори лек езически привкус. Много от тези обичаи отмрели с годините в Европа. Но през 19 в били съживени от американски автори като Вашингтън Ървинг и Клемънт Муур, които преоткрили новия вид на стария светец за света. Никола, който някога се качвал на бял кон като рицар, сега бил оборудван с шейна, елени и някой друг елф или джудже, който да раздават подаръци.
Света Бриджит /439 – 521 г. сл. Хр/ от Ирландия е била щедра, любителка на бирата, абатка от Килдеър. Работела в колония с прокажени, която един ден се оказала без бира. „ защото когато прокажените, които обгрижвала я помолили за бира, а такава нямало наоколо, тя преобразила водата във ваните им в отлична бира, със силата на благословията, вярата в Бог и утолила жаждата с изобилие”.
Свети Арно /580 г./ е друг светец, покровител на пивоварите. Бил е епископ на Мец през 612 г. сл. Хр. Той прекарал голяма част от живота си, предупреждавайки съселяните си за опасностите на нечистата питейна вода. Препоръчвал бирата като алтернатива, защото „от потта на на човека и божията любов на света се роди бирата”.
Св. Флориан /ок. 700 г. сл. Хр./ е бирен светец, чийто свети действия включват спасяването на Нюрнберг, Германия от опожаряване през 8ми век с помощта на бира /и не, не я пил преди това/.
Света Хилдегард /1098 – 1179 г. сл. Хр./ е бенедиктинска монахиня, игуменка на Диесенберг и добре позната като билкар. Нейните писания са най.ранната известна препратка към използване на хмел в бирата. Тя пише: „Хмел, когато се пусне в бирата, спира  разграждането и придава по-голяма дълготрайност.”
Свети Арно де Уденаарде /ок. 1100 г. сл. Хр./, понякога наричан Св. Арнодус, е белгийски светец, за когото се твърди, че е се е обърнал към Бог с молба за студена бира по време на битката във Фландрия през 11 в. Легендата говори, че е бил способен да умножава бирата в огромни количества чрез молитва и благословия.

Реформацията и Бирата
Когато Мартин Лутер е роден, почти цялата западна Европа поглежда към Рим като глава на Църквата. От смъртта му през 1546 г, Европа се разделя между римските християни и протестиращите – протестанти – християни. Самият Мартин Лутер е бил монах, който обича бирата. Жени се за Катарина Бора – бивша монахиня и лицензиран пивовар. Докато тя продължавала варенето на бира, и му изпращала, когато той бил далеч от дома за дълго. Лутър твърдял, че това е бира, която му дава сили да се  бори с дявола. Уви, животът му приключва, когато слугиня му поднася отровна халба бира…

 

Beer vs. Gin

15 Dec

William Hogarth, Beer Street and Gin Lane, London 1751
Противопоставяне и контраст е това, което Хогърт представя. Негативните последици от консумацията на високи нива джин, в противовес със “здравословната” употреба на много по-слабата английска бира, която причинява далеч по-дребни социални проблеми.
На Биър Стрийт щастливи и здрави пиячи празнуват рождения ден на краля след тежък работен ден. Тук тържествуват добродетелите на средно интоксикиращите традиционни национални напитки. Бирата вдъхновява артистите, освежава търговците и работниците. Можеш да я пиеш спокойно и сигурно върху покрива. Жителите на Биър Стрийт са щастливи, здрави, продуктивни и поддържат подредения си квартал.
На Джин Лейн се е настатанило безредието, хаосът, смъртта. Джинът подтиква към насилие и безделие. Пристрастяването води към неглижираност, бедност и смърт. Мъж се е обесил, слаб като скелет човек е почти умрял заради недохравнане, а пияна жена оставя безпомощното си дете да падне и намери смъртта си.
Употребата на големи количества джин е бил реален проблем в Ангиля през 18ти век. За пръв път представен на сватбата на кралица Ана и крал Джордж Датски, джинът бързо получил популярност и започнал да замества местните бири.
За бедното население той бил достъпен – евтин и силен. За съжаление за много кратко време започнали да се появяват свиръзани с него здравословни и социални проблеми насред Лондон, включително – грабежи, зарази, проституция, безработица, немърливост и нехайство към децата.
В сръвнение с него, Beer Street символно демонстрира гордостта на Хогар от неговата страна. Показва идиалистичен образ на Англия, в която няма чужди влияния. Бирата въплъщава в себе си духа на старите традиции, нежното опиянение. Хората са добре облечени, весели и закръглени – знак на здраве и охолство. Всичко е подредено, служителят, работникът и бизнесът просперират.

 

Царевична Бира от преди хиляда години

14 Dec

Един от най-ранните видове бира е правена от индианците в тропическа Америка. Те се научили да да дъвчат царевицата докато я  превърнат в пулпа. След това я плюели в глинени гърнета, смесвали я с вода и да я оставяли да ферментира. Read the rest of this entry »