RSS
 

Archive for the ‘Бирата на път’ Category

Изкуството и храната

02 Mar

Duddles 5 Бургас е гнездото на творци, артисти, поети, писатели, художници, певци. Но не това гнездо, в което се събират, за да творят и обменят опит и гуляят. А онова гнездо, в което биват излюпени. Отгледани, захранени с целия творечески арт потенциал, който морето и безгрижността може да даде, те отлитат за да раздадат свободния дух на целия свят. Понякога те се завръщат за едно Биенале, изложба, спектакъл. Но никога не се застояват достатъчно дълго, за да успеем да усетим истинския артистичен бохемски дух на Бургас. А колко хубаво би било, ако в Бургас се зароди такава интелектуално – творческа артистична среда за дълго. Ние не разбираме от изкуство, макар често да посещаваме различни галерии и откриване на изложби. Въпреки това, по-голямата част от младите хора в Бургас предпочитат да прекарат времето си в заведение, ресторант, бар, по похапнат и пийнат в компанията на приятели. А защо пък да не се съчетаят и двете?

Duddles 2
Точно това са успели да създадат три от най-креативните творчески умове на Хонг Конг – Алън Ло, Йен Уонг и Пауло Понг – Duddell’s  – мултифункционално място, домакин на културни събития, което предлага на своите гости богато меню.
Duddell’s е нито ресторант, нито галерия, а всъщност е и двете. Duddell’s е Фина амалгама от изящни храни и изящно изкуство. Ресторант и културен салон, Duddell’s е разположен на 2 нива заемащи 3ти и 4ти етаж от имението Shanghai Tang в Централна област Хонг Конг. Проектиран от лондонското Studioilse, той залага на еклектична смесица от модерни за средата на века мебели, традиционни етнически черги, контрастиращи на стените, с цвят на травертин и полирани циментови подове и стени. Целият интериор се бори за вниманието, отнето от огромната тераса, която спира дъха със спокойствието и очарованието на буйно обрасла тропическа градина.

Duddles 1
Duddell’s е създаден да бъде  събирателна точна на арт – ценителите, които обичат да консумират вкусно приготвена храна, и наред с нея да се хранят с нови идеи и концепции. В този арт ресторант се провеждат редица културни събития като изложби, литературни четения, перформънс. Наред с временни изложби и инсталации, ресторант галерия Duddell’s е дом на колекция от модерни китайски графики от 20ти век.
Арт ресторант Duddell’s  Hong Kong акцентира върху мултикултурния характер на пространството, чрез  запазване и насърчаване на местното културно и творческо наследство.

 

Duddles 4Една от най-дългата традиция, присъсваща от векове в ежедневието на китайския народ е пиенето на чай. Предлагането на чай е елегантна демострация на гостоприемство и играе същестевна роля в китайските ритуали – от религиозни обреди, през сватбени тържества и други церемониални актове. Чаят е в сърцето на китайската култура, илюстрирайки художествения темперамент от Средното Кралство до наши дни. Точно както в една автентична чайна, в ресторант галерия Duddell’s продължават традицията за предлагане на отбрани сортове чай според древните китайски традиции, така, че да ви поглезят от удоволствие.

В асортимента на арт ресторант Duddell’s са включени селектирани чайове като  Jasmine White Dragon Pearl, Anhu Liu An, Yunnan Pu, Er Supreme Peony Needle.

 

Duddles 3Менюто включва както ястия от традиционната китайска кантонна кухня, така и авторски специалитети.  Едни от най-ценените кулинарни творби са Fried Fresh Lobster, Scallion and Shallots, Poached Seasonal Vegetables, Fish Maw, Dried Shrimp in Fish Broth Casserole, Fried Fresh Prawn with Chili and Coriander, Braised Crispy Beancurd with Minced Shrimp, Crab Roe and
Bamboo Pith with Asparagus and Topped with Crab Roe.
Изкуството и храната, предлагани от ресторант галерия Duddell’s са само за ценители и със сигурност задоволяват всеки вкус.

 

 

За съжаление, както казахме тук, в Бургас, това заведение от този тип липсва. И едва ли някога ще бъде проектиран и открит арт ресторант – галерия от този мащаб. Съмнявам се дори инвеститор да си помисли за интериорен дизайн на ресторант в Бургас в  сходен арт стил.Разбираемо, едва ли бихме могли да сравним Бургас с Хонг Конг по който и да е показател. Освен че и двата града са разположени на море. Някой ден може би ще посетим най-южната част на Китай, за да опитаме от традиционната китайска кухня, но за сега оставаме в Южна България.

 

romeo i julietaВ Бургас има няколко китайски ресторанти, които на първо време могат да утолят глада ни за китайска храна. И като се замислим, в града има и място, което съчетава изкуството с храната – Италианска пекарна Ромео и Жулиета. Вярно, кухнята и пространството на Ромео и Жулиета няма абсолютно нищо общо с тези на Duddell’s. Но точно както ресторант – галерията от Хонг Конг, пекарна Ромео и Жулиета създава арртистична среда, в която литературното четете, изкуството и храната са изработени с любов.

 

 

 

 

/снимки Robert Holden през yatzer.com/

 

Лудогорец Разград през Лацио Рим към Валенсия. Или как италианците си отиват у дома.

27 Feb

lazio ludogorets 27 февруари 2104 г. Тази дата дълги години ще остане паметна в историята на българския спорт. Както написа един младеж: „10 години по-късно Господ е Българин!”
Искахме да се случи. Имахме своите съмнения, но се надявахме и вярвахме. Силно. И може би това беше разковничето! Лудогорец Разград би! И не само, че надви Лацио на техен терен в Рим преди седмица, но успя на пренапише историята, като достигна до 1/8 финал в Лига Европа!
Не посмяхме да пишем по повод победата преди седмица. Може би ни беше страх да не пречупим късмета. Искахме да отидем и в София на стадиона, да подкрепим приятелите от Лудогорец Разград. Но не посмяхме. Отново ни беше страх, че може объркаме нещо. Затова застанахме пред телевизорите и загледахме. Имаше сълзи, имаше танци, имаше викове,  псувни /най-вече по адрес на съдията/, имаше инфактни ситуации, затаяване на дъх. Но най-вече имаше искрена радост, щастие и еуфория.

 

ludogorets lazio1Тази вечер, някак България успя отново да стане едно. Хора, които не се интересуват от спорт се заслушаха в спортните новини. Мъже, които не гледат футбол /о, да има и такива/ превключиха да гледат Лудогорец – Лацио в София. Дали всичката тази енергия, дали желанието ни да бием италианците, категоричните футболни умения на момчетата от Лудогорец, или всичко накуп донесе победата!
От години не сме наблюдавали спортния хъс, който показаха от Лудогорец тази вечер. Губеха с 0-2 у дома, но успяха да изравнят и да обърнат общия резултат в своя полза. После 7 минути преди края получиха гол. Но и това не успя да ги пречупи. В крайна сметка Лудогорец Разград спечели равенството. Но отборите не бяха равностойни. Лудогорец Разград категорично беше по-добрият на терена. А Лацио, за нас много добър отбор, но все пак от години сред посредствените футболни отбори от Италия не съумя да се възползва от преимуществата си – класа, опит, гостуващ отбор.
ludogorets lazio

И така, на италианците в София им се наложи с подвити опашки да си съберат багажа и да си тръгнат от България, с не особено приятни спомени. А нашата радост и еуфория не могат да бъдат описани с думи. Единственото, което може да направи щастието ни по-голямо е да плеснем някак в лицето тази красива победа на бяло-зелено-червеното над зелено-бяло-червеното. Злорадството е най-чистата радост. Представихме си как бихме се усмихнали широко на италианците в BarBossa, кимвайки с глава към телевизора. Хей, чухте ли, че Лудогорец Лацио елиминира Лацио Рим от финалите в Лига Европа?!?!? Но не го направихме. Сетихме се, че тези италианци в Бургас не се интересуват много от футбол.

 

ValenciaА ние винаги сме били фенове на Нафтата, Черноморец, ЦСКА. Но Лудогорец успя да спечели сърцата ни! Затова ще сме с него и след две седмици, когато срещне Валенсия. Валенсия е красив град. Много красив. Но ние обещаваме да не ни стъпва крака там, нито в София за мача. Ще си стоим пред телевизора. Да продължим победоносната традиция. Малко или много сме суеверни.
Но обещаваме,  в дните около мачовете между Лудогорец Разград  – Валенсия да посетим любимите си заведения, в които предлагат испанска кухня във Варна и Бургас.

 

tapasПървият мач между Лудогорец Разград и Валенсия е на 13ти март, четвъртък. Затова мислим предходния уикенд да посетим Bar’celona Cafe & Bar Бургас за тапас вечер и да похапнем вкусно. А след втория мач, когато вече ще знаем тежката дума – продължава ли Лудогорец Разград напред към ¼ финал на Лига Европа или да, по случай първа пролет ще отскочим до Варна за един кулинарен уикенд и задължително ще посетим Ресторант Бодега Варна.

 

 

 

 

/Снимки: www.corrieredellosport.it, @LaPresse и интернет/

 

Как ще ги бием италианците или Лудогорец – Лацио

16 Feb

Докато сме на вълна италианска кухня, италиански ресторанти и какви ли не други италианци в Бургас решихме да затвърдим познанията, като обменим опит с автентични Римляни!
По-малко от седмица остава до епичния сблъсък на нашите приятели от Лудогорец Разград с Лацио.  Искахме Ювентус, но получихме Лацио. Може би това е по-добрият жребий, защото въпреки гейските изпълнения на Джиджи Буфон, все пак Юве са шампион. А Лацио,  е Лацио ще си остане посредствен.
Тръгнахме да стягаме куфарите за Вечния Град. Помислихме, помислихме и си казахме. Ай да бе! Защо да им ходим на крака на Великите Римляни. Нали те ще ни дойдат сами само седмица по-късно!!! Ще гледаме мач в Разград. А Разград е хубав град! Има хубави кръчми и механи в Разград.  Като се поразтърсихме, дори открихме, че има истински италиански ресторант La Pastaria  в Разград!
И така, почнахме да дебнем за билети. И когато билетите бяха пуснати в продажба, какво да видим! И ние като едни „истински фенове на българския футбол”  толкова разбираме, че даже не се усетихме възможно ли е или не мач за Лига Европа да бъде игран на стадиона в Разград. То лицензи, то телевизионни права, то чудеса! Мачът щял да се играе на Националния стадион „Васил Левски”!!!
5840456170_954eb24ee3_oПосле се сетих, че преди 4 години ходих там да гледам националният отбор на България с/у националния отбор на Италия. Пълна скръб. Джиджи Буфон беше малко по-добре тогава, но пак същата скръб. Направихме равен. Добре, че не паднахме. Предвид опита ми с подобни срещи, на които аха отида, аха падаме. Затова започвам да си мисля, че е време да спра да ходя по мачове.
Затова взехме решение! Вместо да ходим да гледаме Лацио – Лудогорец Разград в Рим, и/или седмица след  това  Лудогорец Разград – Лацио в София, защо не останем в Бургас.
Вярно, вече знаем, че има много хубави ресторанти, кръчми и  пицарии в Разград. Също така SOHO bar & dinner Разград задължително трябва да се посети! Но има време. Ще почакаме да се постопли още малко, да дойде пролетта и тогава да тръгнем по ресторанстки и алкохолен туризъм.
А до тогава, вместо да обикаляме из България да гледаме сеир да на италианци, ще останем в Бургас. Ще посетим някой от местните италиански ресторанти или пицария в Бургас, после ще се отбием в Barbossa и там с приятели ще се любуваме на победата на Лудогорец над Лацио.
Най-вероятно в Барбоса ще има и италианци. Лекичко с ирония ще им смигнем и ще им кажем наздраве за победата!

 

Puerto Volos – гръцката BarBossa

14 Sep

BarBossa Lonely Sailor BarBossa – Барът на Бургас, а не героят от Карибски пирати. Макар към момента да тече изложба Lonely Sailor на Светослав Станков и аз да съм на мореплавателна, яхтена, морска и прочее вълнисти тематики.
Вечерта във Волос, тогава когато пристанищния град сменя своя облик, когато се разхождахме, удивени от стила и атмосферата, в една уличка, от задния булевард открихме интересно място. Затворена уличка, оформена като вътрешен двор, сумрак и приглушена светлина, хаус музика – но от онази танцувалната, приятна, която предразполага за питие.
Подминахме с идеята да се върнем. И се върнахме. Един час по-късно. С почуда установихме, че Puerto Volos е доста голямо. Разделено на две части – въпросната градина и лицевата част, която се разпростира на пешеходната част пред яхтеното пристанище. Тази, втората е с ниски маси и столове. Може би за по-възрастни. Другата, онази с високите маси и дръвчетата – за нас.

 

Puerto Volos GreeceНямах търпение да седна и се запътих към първата свободна маса. Не ми се заобикаляше, затова прескочих набързо бордюра от камъни. Седнах и се почувствах у дома. Уютно, весело, зареждащо. Това усещане ми беше познато. В Бургас има място където се чувствам така – BarBossa. Същите маслинови дръвчета, същата яка музика – фънки хаус, денс хаус, известни и не дотам миксирани диджей парчета. Сервитьорите – усмихнати, готини, все едно са част от клиентите на Puerto.
Поръчахме си бира. Естествено. Нали сме ценители. Предлагаха наливна бира – една от любимите ми – Krušovice. Но днес, след толкова нови неща, пожелах нещо неопитвано, непознато и интересно. Затова поръчах Еrdinger. Уникална бира! Остана в ума и сърцето ми. Естесвено скоро след това дойде и втората. Заедно с бирите идваше и задължителното мезе – чипс, дип, ядки. А с напредването на вечерта, и чашите изпит алкохол, също както в BarBossa в Бургас, настроението се покачваше. Хората ставаха по-приказливи, по-ведри и закачливи. Музиката набираше сила. И точно тогава Капитанчето, т.нар. Skipper каза – хайде да си ходим. Да отидем за малко до яхтата, да се поразходим и ще се върнем пак. Не ми се ставаше, но какво да правя – да остана сама ли?! Трябваше! Уви, последвах го. С идеята да се върна. Но когато наближихме яхтата, другите от компанията пристигнаха. Влязах в каютата за малко да се преоблека, и заспах.

Puerto Volos GreeceНа сутринта, когато всички спяха излязох тихо, и разхождайки се в августовката неделна сутрин отидох да снимам. Нямаше  и помен от вечерните страсти. Бе тихо, една жена чистеше. Младеж паркира мотопед до едно от маслиновите дръвчета, погледна ме с интерес и подмина. Може би, наблюдавайки гледката на мен, опитвайки се да хвана най-добрия фокус, си казваше – Туристи!
Това е чарът да бъдеш турист – всичко ти се струва привлекателно, интересно, авантюристично. Застоиш ли се – започва да ти се струва скучно, странно… На повечето места. Но не и тук в Puerto Volos. Не и в BarBossa Бургас. Ако съществуват някъде сродни души в света на заведенията – тези двете водят класацията!

 

 

 

Puerto Volos GreecePuerto Volos Greece

 

 

 

 

Икарос, Стени Вала, Алонисос – 10 дена по-късно

14 Sep

Cafe Ikaros, Steni Vala, Alonissos Island
καρυδόπιτα, наливна гръцка бира и
Lucas от Thessaloniki

Срещнахме се. Отново. Не с Lucas от Thessaloniki, а със Стени Вала. Със спомена от там. Пристигна. Пощенската картичка, която пуснах в най-известната пощенска кутия в малкото яхтено пристанище на Алонисос, Гърция. Онази, която оставих насредн купчина други и мислех, че никога няма да срещна отново. Отворих моята пощенска кутия с нетърпение. Извадих картичката. Не помнех пейзажа. Обичам да забравям, за да се изненадам. И веднага обърнах да видя текста. Учудих се. Наистина не помнех. В онази свежа сутрин, вкусвайки от καρυδόπιτα – та, отпивайки глътка кафе бях написала просто: „Хубаво беше нали?!!”
И отговорът е ДА! Кое – дали почивката, дали яхтата, дали Гърция, Спорадите, хората, изживяването?! Това не знаех. Може би, всеки път когато прочитам този въпрос, ще си спомням различни неща и ще отговарям. Но едно е сигурно – той беше хубав – дали заради гръцката бира, дали заради Млечния път и яркия звезден небосклон, романтиката или просто настроенито, но Лукас беше хубав!
А Лукас? Него дали ще го срещна?!
Догодина мислим да вземем отново яхта под наем в Гърция. И тогава, може някъде, на някое пристанище да се разпознаем. Странни неща се случват.
Добри хора, мили хора. Собственикът на Кафе Икарос води класацията ми за най-любезни, приятелски и доброжелателни хора.
Може би ще е добре да изпратя една пощенска картичка до него, от България. Ей така – за благодарност. И с въпрос, от любопитство. Току виж се познават с онзи симпатичен младеж. Или пък не.

Икарос, Стени Вала, Алонисос – Началото

 

Икарос, Стeни Вала, Алонисос

08 Sep

Ikaros Steni Vala AlonissosIkaros, Steni Vala, Alonissos.
Nut Pie, наливна гръцка бира и
Lucas от Thessaloniki

Супермаркет, селски тип със стоки от първа необходимост – включително карти за игра, кибрит и пощенски картички. Собственикът – изключително любезен и гостоприемен. По негови думи, магазинчето му е най-известната пощенска кутия в региона на Стени Вала. Когато пусках моята в нея открих има няма 40 други… Дали някога ще пристигне?! Кой знае. Дано!
Кой е Lucas. Не знам, запознахме се на пристана. На 10 м. от кафето. На яхтеното пристанище.

Бях отегчена, бях тъжна и замислена. Запътих се натам, за да хвана малко интернет. Оказа се, че всички останали са решили да седнем там за последно питие за деня. Оказа се десерт. Поне за тях. Сладкишите в кафе Икарос са прекрасни!!! Дали заради състоянието на духа, или заради романтиката на малкото пристанище, поръчах т.нар. Nut Pie. В превод – орехов пай, или типично наричан в Гърция – Каридопита. И разбира се, той не върви само с вода… Огледах се по масите, открих основно хора, пиещи коктейли или вода. Не е моят тип. Затова решението беше просто – гръцка наливна бира, за съжаление не помня името. Не беше Mythos, Но беше вкусна, свежа и интригуваща, точно колкото младежът на съседната маса, вперил поглед в мен.
Ikaros  Yacht Port Steni Vala AlonissosСтанах и се запътих към яхтата. Исках цигара. Капитанчето ме пресрещна, беше изостанал малко от компанията. Казахме си 3 думи на криво и всеки по пътя си – той към Икарос, аз към лодката. Нали се сещаш, отнема 2 мин да стигнеш целта. На връщане, уж случайно на пристана се натъкхнах на младежа от съседната маса. Дали беше случайно – не знам, няма и да разбера. Но точно се разминавахме и ме заговори. Стандартни въпроси – как се казваш, как си. Послъгах го и си продължих по пътя.
Върнах се на масата и се отдадох изцяло на сладкото изкушение – орехов пай, обилно напоен със захарен сироп. Някои биха го нарекли калорийна бомба, аз го наричам успокоение за душата.
Lucas Thessaloniki Steni Vala AlonissosСутринта го срещнах пак. Младежът и сладкишът. Закуската беше много по-спокойна и отпускаща. Лежерна, бих казала. Този път Lucas от Thessaloniki ме последва в супермаркета и ме по пита: Ana, how are you today? За миг се зачудих на кого говори, но после се сетих, няколко часа по-рано му казах, че може би се казвам Ана. Симпатично момче. Опитах се да го снимам, не се получи. Дори не успях да му кажа чао. Трябваше да тръгваме. По спешност.
И така останах с двойна носталгия – онази по ореховия пай, и другата по Lucas от Thessaloniki.

 

Икарос, Стени Вала, Алонисос – 10 дена по-късно

 

Острови, Яхти, Бира… Гърция… Мечти! Част 2

08 Sep

НVolos Greece yacht portеделя, края на август. Все още е топло. Слънцето се показва към 7.

Всички спят. Само една кукувичка, не я свърта в тясното легло в каютата, което на всичко отгоре е окупирано от въпросния Skipper. Рано е за отплаване. Късно е  за спане.
И шарената птичка става, облича се и излита от яхтата… Тихичко, за да не събуди спящите красавици. Но колко тихо може да излезеш от яхта?!? Минималното е с две до три удряния – я на врата, я на крак, я на ръка… Препъначки – бол!

Волос, неделя сутрин, тишина. Няма и помен от нощния живот няколко часа по-рано. Тръгвам да се разхождам покрай пристанището. Едва ли има повече от 6 човека, с въдички. И двама-трима излезли за сутришен джогинг. Приятно е, прохладно. Слънцето се опитва да се покаже иззад високите хълмове, по които са разхвърляни къщи. Странно ми е. Слънцето трябва да изгрява от морето… У нас. В Гърция е по-иначе. Или поне в тази Гърция.

Тихо е, приятно е. Всички ресторанчета и кафенца са затворени, масите и столовете стоят самотни. Тук-там, около някое от тях се навърта жена, която почиства. Насочвам се към църката, онази на края на пристана. Младежите ги няма. Отишли са си. С изключение на една странна готик двойка, която спи на тревата, заобградена от няколко бездомни песа. Идилия.

Единственото доказателство за оживеността снощи са десетките бутилки и чаши по земята, в тревата… Наред с тях една почистваща кола, която се движи бавно и внимателно, точно колкото да привлече интереса на част от кучетата. И те се втурват с особена радост и ентусиазъм, размахващи опашка към нея. Лаят, закачат се. Поне не закачат мен.
P8257400Приближавам църквата. Нарекли са я “Св. Константин”.  На единия вход стои жена. Исках да снимам, но нещо ме спря. Вместо в ръка, метнах апарата на рамо и тръгнах към стъпалата. Изкачих ги набързо и влязох. Течеше неделната служба. У нас не се задържам в църквата повече от необходимото – да запаля свещичка или по повод. От години не съм влизала. Но тук е друго. Хипнотично. Църковния хор пее. Цари спокойствие.

Стоя. Мисля. Разсъждавам. Излизам. Насочих се към онова магазинче с ядки и сладкиши, което набелязах предната вечер. Уви, оказва се, че освен мен и онези 10тина човека, всички спят. Няма движение.  Пусто е. Снощните оживени булеварди дремят тихичко под прокрадващите се лъчи утринно слънце. Поглеждам надясно. Интересно, площадче, през две пресечки, което не съм видяла снощи. И отново църква. По-голяма. Църква “Св. Николай”.  С отделна камбанария. Бяло, светло и чисто. И тук има неделна служба. Но доста по-мащабна. Църковният хор се чува отдалеч. Дали е време да се връщам, или не?! Няма значение, приближавам се и влизам. Приказно е. А гласовете на мъжете, които пеят са същински ангелски.

P8257407Волос, неделя сутринта. Друго не мога да кажа освен, яхта, църковна служба, православна музика и топлещо утринно слънце. БиратаMythos или Efes ще почака :) Време е за кафе.

 

P8257393
Volos Yacht Port GreeceP8257377P8257397P8257399Volos St Nikolai ChunchVolos GreeceVolos St Nikolai Chunch square

 

Острови, Яхти, Бира… Гърция… Мечти! Част 1

06 Sep

Волос, Гърция, Северните Споради
Има една единствена причина да посетите Волосяхтеното пристанище. Ако си падате авантюрист, любител на морето, водата, вълните, клатенето и помпането – това е вашето място. Наемаш яхта под наем – отнема между 1 и 2 часа с оформянето на всички документи. Естествено, необходим е и капитан… Ние си водехме един с нас.
И така, формалната част е готова. Следва неформалната – 7 дена в не толкова открито море. Брегът се вижда, дестинацията обаче е неизвестна. Променя се според желанието на екипажа. Нали иначе, ако капитанчето не се съобрази ще бъде групово изхвърлен зад борда :D …. Добре де, в по-голямата част от времето навигацията върши тежката работа по следене на курса, а останалите хапват, пийват, събират слънце, играят карти, правят…. каквото им е на душа. Обичат се, един вид!
Това хубаво, но ние се позабавихме малко…. И стана към 18,00…Все пак морето не е шега работа, особено за лаици и начинаещи като нас. Плаването в непознати води, вечерно време ни се стори по-голяма авантюра, отколкото можем да изнесем. Най-близкото място за акостиране се оказа на два часа път… Затова решихме, не особено единодушно да останем да пренощуваме на новото пристанище и да тръгнем рано сутринта.
Някои не бяхме доволни, защото Волос, макар и морски град, ни се видя скучен, студен, неприветлив и празен….
И тъй като нямахме избор, изпихме по една бира – Efes-че, даа…да живее българо-гръцко-турската дружба! Бирата си е бира! Гръцката Mythos е супер, но ние се бяхме запасили зверски с Efes. Не можем да го оставим да се развали! И влязохме в баните.. След душче с хладка до студена вода се пременихме, нагиздихме, начервосахме /само девойките, или май по-скоро само аз/ и със свити сърца прекрачихме от яхтата на пристана за вечерна разходка.
О, небеса! Какво да видим! Невзрачната крайбрежна алея бе неузнаваема! Светлини, хора, ресторатчета, кафенца, всичко пълно… Красота…
Оказа се, че сме леко в тъча – началото или края на пристанището… Всъщност съвсем близо до Морска Администрация, което на български ще рече – баш на централно място… Централно, друг път! От нашето местенце на пристана започваше поне 1-2 км променад.
Вървиш по пешеходна алея – отляво ниски китни хотелчета и къщички, на приземния етаж ресторант до ресторант, кафе до кафе, бистро до бистро…. бяло-сини столчета, шарени, всичко пълно с прилично изглеждащи, интелигентни  и приветливи хора – туристи, гърци, мести и чужди….. приглушени светлини и приятна лека музика… отдясно – яхти… ветроходни, моторни, стари, нови…. За всеки по нещо… И тук таме на някоя от тях седнал човек и си вечеря.
Останахме прехласнати… Малко по-нататък изскочиха младежите. Изскочиха не е точната дума. Отново пешеходна част… тийнейджъри насядали по пейки, трева, гледат морето,противоположния пол – замечтано и не само… Може би те бяха най-шумната част от вечерта…. Оттатък променада, успоредно на него открихме два булеварда отново пълни с хора… Този път заведенията и магазинчетата нямаха маси отвън.. Все пак тротоарите трябва да се уважават, но за сметка на това всеки седеше където намери за добре, говореше си… От всякъде се усещаше ЖИВОТ.
Също като пепеляшка, Волос променя облика си когато падне нощта.Volos Yacht

Mythos Volos