RSS
 

Archive for September, 2013

Puerto Volos – гръцката BarBossa

14 Sep

BarBossa Lonely Sailor BarBossa – Барът на Бургас, а не героят от Карибски пирати. Макар към момента да тече изложба Lonely Sailor на Светослав Станков и аз да съм на мореплавателна, яхтена, морска и прочее вълнисти тематики.
Вечерта във Волос, тогава когато пристанищния град сменя своя облик, когато се разхождахме, удивени от стила и атмосферата, в една уличка, от задния булевард открихме интересно място. Затворена уличка, оформена като вътрешен двор, сумрак и приглушена светлина, хаус музика – но от онази танцувалната, приятна, която предразполага за питие.
Подминахме с идеята да се върнем. И се върнахме. Един час по-късно. С почуда установихме, че Puerto Volos е доста голямо. Разделено на две части – въпросната градина и лицевата част, която се разпростира на пешеходната част пред яхтеното пристанище. Тази, втората е с ниски маси и столове. Може би за по-възрастни. Другата, онази с високите маси и дръвчетата – за нас.

 

Puerto Volos GreeceНямах търпение да седна и се запътих към първата свободна маса. Не ми се заобикаляше, затова прескочих набързо бордюра от камъни. Седнах и се почувствах у дома. Уютно, весело, зареждащо. Това усещане ми беше познато. В Бургас има място където се чувствам така – BarBossa. Същите маслинови дръвчета, същата яка музика – фънки хаус, денс хаус, известни и не дотам миксирани диджей парчета. Сервитьорите – усмихнати, готини, все едно са част от клиентите на Puerto.
Поръчахме си бира. Естествено. Нали сме ценители. Предлагаха наливна бира – една от любимите ми – Krušovice. Но днес, след толкова нови неща, пожелах нещо неопитвано, непознато и интересно. Затова поръчах Еrdinger. Уникална бира! Остана в ума и сърцето ми. Естесвено скоро след това дойде и втората. Заедно с бирите идваше и задължителното мезе – чипс, дип, ядки. А с напредването на вечерта, и чашите изпит алкохол, също както в BarBossa в Бургас, настроението се покачваше. Хората ставаха по-приказливи, по-ведри и закачливи. Музиката набираше сила. И точно тогава Капитанчето, т.нар. Skipper каза – хайде да си ходим. Да отидем за малко до яхтата, да се поразходим и ще се върнем пак. Не ми се ставаше, но какво да правя – да остана сама ли?! Трябваше! Уви, последвах го. С идеята да се върна. Но когато наближихме яхтата, другите от компанията пристигнаха. Влязах в каютата за малко да се преоблека, и заспах.

Puerto Volos GreeceНа сутринта, когато всички спяха излязох тихо, и разхождайки се в августовката неделна сутрин отидох да снимам. Нямаше  и помен от вечерните страсти. Бе тихо, една жена чистеше. Младеж паркира мотопед до едно от маслиновите дръвчета, погледна ме с интерес и подмина. Може би, наблюдавайки гледката на мен, опитвайки се да хвана най-добрия фокус, си казваше – Туристи!
Това е чарът да бъдеш турист – всичко ти се струва привлекателно, интересно, авантюристично. Застоиш ли се – започва да ти се струва скучно, странно… На повечето места. Но не и тук в Puerto Volos. Не и в BarBossa Бургас. Ако съществуват някъде сродни души в света на заведенията – тези двете водят класацията!

 

 

 

Puerto Volos GreecePuerto Volos Greece

 

 

 

 

Икарос, Стени Вала, Алонисос – 10 дена по-късно

14 Sep

Cafe Ikaros, Steni Vala, Alonissos Island
καρυδόπιτα, наливна гръцка бира и
Lucas от Thessaloniki

Срещнахме се. Отново. Не с Lucas от Thessaloniki, а със Стени Вала. Със спомена от там. Пристигна. Пощенската картичка, която пуснах в най-известната пощенска кутия в малкото яхтено пристанище на Алонисос, Гърция. Онази, която оставих насредн купчина други и мислех, че никога няма да срещна отново. Отворих моята пощенска кутия с нетърпение. Извадих картичката. Не помнех пейзажа. Обичам да забравям, за да се изненадам. И веднага обърнах да видя текста. Учудих се. Наистина не помнех. В онази свежа сутрин, вкусвайки от καρυδόπιτα – та, отпивайки глътка кафе бях написала просто: „Хубаво беше нали?!!”
И отговорът е ДА! Кое – дали почивката, дали яхтата, дали Гърция, Спорадите, хората, изживяването?! Това не знаех. Може би, всеки път когато прочитам този въпрос, ще си спомням различни неща и ще отговарям. Но едно е сигурно – той беше хубав – дали заради гръцката бира, дали заради Млечния път и яркия звезден небосклон, романтиката или просто настроенито, но Лукас беше хубав!
А Лукас? Него дали ще го срещна?!
Догодина мислим да вземем отново яхта под наем в Гърция. И тогава, може някъде, на някое пристанище да се разпознаем. Странни неща се случват.
Добри хора, мили хора. Собственикът на Кафе Икарос води класацията ми за най-любезни, приятелски и доброжелателни хора.
Може би ще е добре да изпратя една пощенска картичка до него, от България. Ей така – за благодарност. И с въпрос, от любопитство. Току виж се познават с онзи симпатичен младеж. Или пък не.

Икарос, Стени Вала, Алонисос – Началото

 

Икарос, Стeни Вала, Алонисос

08 Sep

Ikaros Steni Vala AlonissosIkaros, Steni Vala, Alonissos.
Nut Pie, наливна гръцка бира и
Lucas от Thessaloniki

Супермаркет, селски тип със стоки от първа необходимост – включително карти за игра, кибрит и пощенски картички. Собственикът – изключително любезен и гостоприемен. По негови думи, магазинчето му е най-известната пощенска кутия в региона на Стени Вала. Когато пусках моята в нея открих има няма 40 други… Дали някога ще пристигне?! Кой знае. Дано!
Кой е Lucas. Не знам, запознахме се на пристана. На 10 м. от кафето. На яхтеното пристанище.

Бях отегчена, бях тъжна и замислена. Запътих се натам, за да хвана малко интернет. Оказа се, че всички останали са решили да седнем там за последно питие за деня. Оказа се десерт. Поне за тях. Сладкишите в кафе Икарос са прекрасни!!! Дали заради състоянието на духа, или заради романтиката на малкото пристанище, поръчах т.нар. Nut Pie. В превод – орехов пай, или типично наричан в Гърция – Каридопита. И разбира се, той не върви само с вода… Огледах се по масите, открих основно хора, пиещи коктейли или вода. Не е моят тип. Затова решението беше просто – гръцка наливна бира, за съжаление не помня името. Не беше Mythos, Но беше вкусна, свежа и интригуваща, точно колкото младежът на съседната маса, вперил поглед в мен.
Ikaros  Yacht Port Steni Vala AlonissosСтанах и се запътих към яхтата. Исках цигара. Капитанчето ме пресрещна, беше изостанал малко от компанията. Казахме си 3 думи на криво и всеки по пътя си – той към Икарос, аз към лодката. Нали се сещаш, отнема 2 мин да стигнеш целта. На връщане, уж случайно на пристана се натъкхнах на младежа от съседната маса. Дали беше случайно – не знам, няма и да разбера. Но точно се разминавахме и ме заговори. Стандартни въпроси – как се казваш, как си. Послъгах го и си продължих по пътя.
Върнах се на масата и се отдадох изцяло на сладкото изкушение – орехов пай, обилно напоен със захарен сироп. Някои биха го нарекли калорийна бомба, аз го наричам успокоение за душата.
Lucas Thessaloniki Steni Vala AlonissosСутринта го срещнах пак. Младежът и сладкишът. Закуската беше много по-спокойна и отпускаща. Лежерна, бих казала. Този път Lucas от Thessaloniki ме последва в супермаркета и ме по пита: Ana, how are you today? За миг се зачудих на кого говори, но после се сетих, няколко часа по-рано му казах, че може би се казвам Ана. Симпатично момче. Опитах се да го снимам, не се получи. Дори не успях да му кажа чао. Трябваше да тръгваме. По спешност.
И така останах с двойна носталгия – онази по ореховия пай, и другата по Lucas от Thessaloniki.

 

Икарос, Стени Вала, Алонисос – 10 дена по-късно

 

Острови, Яхти, Бира… Гърция… Мечти! Част 2

08 Sep

НVolos Greece yacht portеделя, края на август. Все още е топло. Слънцето се показва към 7.

Всички спят. Само една кукувичка, не я свърта в тясното легло в каютата, което на всичко отгоре е окупирано от въпросния Skipper. Рано е за отплаване. Късно е  за спане.
И шарената птичка става, облича се и излита от яхтата… Тихичко, за да не събуди спящите красавици. Но колко тихо може да излезеш от яхта?!? Минималното е с две до три удряния – я на врата, я на крак, я на ръка… Препъначки – бол!

Волос, неделя сутрин, тишина. Няма и помен от нощния живот няколко часа по-рано. Тръгвам да се разхождам покрай пристанището. Едва ли има повече от 6 човека, с въдички. И двама-трима излезли за сутришен джогинг. Приятно е, прохладно. Слънцето се опитва да се покаже иззад високите хълмове, по които са разхвърляни къщи. Странно ми е. Слънцето трябва да изгрява от морето… У нас. В Гърция е по-иначе. Или поне в тази Гърция.

Тихо е, приятно е. Всички ресторанчета и кафенца са затворени, масите и столовете стоят самотни. Тук-там, около някое от тях се навърта жена, която почиства. Насочвам се към църката, онази на края на пристана. Младежите ги няма. Отишли са си. С изключение на една странна готик двойка, която спи на тревата, заобградена от няколко бездомни песа. Идилия.

Единственото доказателство за оживеността снощи са десетките бутилки и чаши по земята, в тревата… Наред с тях една почистваща кола, която се движи бавно и внимателно, точно колкото да привлече интереса на част от кучетата. И те се втурват с особена радост и ентусиазъм, размахващи опашка към нея. Лаят, закачат се. Поне не закачат мен.
P8257400Приближавам църквата. Нарекли са я “Св. Константин”.  На единия вход стои жена. Исках да снимам, но нещо ме спря. Вместо в ръка, метнах апарата на рамо и тръгнах към стъпалата. Изкачих ги набързо и влязох. Течеше неделната служба. У нас не се задържам в църквата повече от необходимото – да запаля свещичка или по повод. От години не съм влизала. Но тук е друго. Хипнотично. Църковния хор пее. Цари спокойствие.

Стоя. Мисля. Разсъждавам. Излизам. Насочих се към онова магазинче с ядки и сладкиши, което набелязах предната вечер. Уви, оказва се, че освен мен и онези 10тина човека, всички спят. Няма движение.  Пусто е. Снощните оживени булеварди дремят тихичко под прокрадващите се лъчи утринно слънце. Поглеждам надясно. Интересно, площадче, през две пресечки, което не съм видяла снощи. И отново църква. По-голяма. Църква “Св. Николай”.  С отделна камбанария. Бяло, светло и чисто. И тук има неделна служба. Но доста по-мащабна. Църковният хор се чува отдалеч. Дали е време да се връщам, или не?! Няма значение, приближавам се и влизам. Приказно е. А гласовете на мъжете, които пеят са същински ангелски.

P8257407Волос, неделя сутринта. Друго не мога да кажа освен, яхта, църковна служба, православна музика и топлещо утринно слънце. БиратаMythos или Efes ще почака :) Време е за кафе.

 

P8257393
Volos Yacht Port GreeceP8257377P8257397P8257399Volos St Nikolai ChunchVolos GreeceVolos St Nikolai Chunch square

 

Острови, Яхти, Бира… Гърция… Мечти! Част 1

06 Sep

Волос, Гърция, Северните Споради
Има една единствена причина да посетите Волосяхтеното пристанище. Ако си падате авантюрист, любител на морето, водата, вълните, клатенето и помпането – това е вашето място. Наемаш яхта под наем – отнема между 1 и 2 часа с оформянето на всички документи. Естествено, необходим е и капитан… Ние си водехме един с нас.
И така, формалната част е готова. Следва неформалната – 7 дена в не толкова открито море. Брегът се вижда, дестинацията обаче е неизвестна. Променя се според желанието на екипажа. Нали иначе, ако капитанчето не се съобрази ще бъде групово изхвърлен зад борда :D …. Добре де, в по-голямата част от времето навигацията върши тежката работа по следене на курса, а останалите хапват, пийват, събират слънце, играят карти, правят…. каквото им е на душа. Обичат се, един вид!
Това хубаво, но ние се позабавихме малко…. И стана към 18,00…Все пак морето не е шега работа, особено за лаици и начинаещи като нас. Плаването в непознати води, вечерно време ни се стори по-голяма авантюра, отколкото можем да изнесем. Най-близкото място за акостиране се оказа на два часа път… Затова решихме, не особено единодушно да останем да пренощуваме на новото пристанище и да тръгнем рано сутринта.
Някои не бяхме доволни, защото Волос, макар и морски град, ни се видя скучен, студен, неприветлив и празен….
И тъй като нямахме избор, изпихме по една бира – Efes-че, даа…да живее българо-гръцко-турската дружба! Бирата си е бира! Гръцката Mythos е супер, но ние се бяхме запасили зверски с Efes. Не можем да го оставим да се развали! И влязохме в баните.. След душче с хладка до студена вода се пременихме, нагиздихме, начервосахме /само девойките, или май по-скоро само аз/ и със свити сърца прекрачихме от яхтата на пристана за вечерна разходка.
О, небеса! Какво да видим! Невзрачната крайбрежна алея бе неузнаваема! Светлини, хора, ресторатчета, кафенца, всичко пълно… Красота…
Оказа се, че сме леко в тъча – началото или края на пристанището… Всъщност съвсем близо до Морска Администрация, което на български ще рече – баш на централно място… Централно, друг път! От нашето местенце на пристана започваше поне 1-2 км променад.
Вървиш по пешеходна алея – отляво ниски китни хотелчета и къщички, на приземния етаж ресторант до ресторант, кафе до кафе, бистро до бистро…. бяло-сини столчета, шарени, всичко пълно с прилично изглеждащи, интелигентни  и приветливи хора – туристи, гърци, мести и чужди….. приглушени светлини и приятна лека музика… отдясно – яхти… ветроходни, моторни, стари, нови…. За всеки по нещо… И тук таме на някоя от тях седнал човек и си вечеря.
Останахме прехласнати… Малко по-нататък изскочиха младежите. Изскочиха не е точната дума. Отново пешеходна част… тийнейджъри насядали по пейки, трева, гледат морето,противоположния пол – замечтано и не само… Може би те бяха най-шумната част от вечерта…. Оттатък променада, успоредно на него открихме два булеварда отново пълни с хора… Този път заведенията и магазинчетата нямаха маси отвън.. Все пак тротоарите трябва да се уважават, но за сметка на това всеки седеше където намери за добре, говореше си… От всякъде се усещаше ЖИВОТ.
Също като пепеляшка, Волос променя облика си когато падне нощта.Volos Yacht

Mythos Volos