Cafe Ikaros, Steni Vala, Alonissos Island
καρυδόπιτα, наливна гръцка бира и
Lucas от Thessaloniki…
Срещнахме се. Отново. Не с Lucas от Thessaloniki, а със Стени Вала. Със спомена от там. Пристигна. Пощенската картичка, която пуснах в най-известната пощенска кутия в малкото яхтено пристанище на Алонисос, Гърция. Онази, която оставих насредн купчина други и мислех, че никога няма да срещна отново. Отворих моята пощенска кутия с нетърпение. Извадих картичката. Не помнех пейзажа. Обичам да забравям, за да се изненадам. И веднага обърнах да видя текста. Учудих се. Наистина не помнех. В онази свежа сутрин, вкусвайки от καρυδόπιτα – та, отпивайки глътка кафе бях написала просто: „Хубаво беше нали?!!”
И отговорът е ДА! Кое – дали почивката, дали яхтата, дали Гърция, Спорадите, хората, изживяването?! Това не знаех. Може би, всеки път когато прочитам този въпрос, ще си спомням различни неща и ще отговарям. Но едно е сигурно – той беше хубав – дали заради гръцката бира, дали заради Млечния път и яркия звезден небосклон, романтиката или просто настроенито, но Лукас беше хубав!
А Лукас? Него дали ще го срещна?!
Догодина мислим да вземем отново яхта под наем в Гърция. И тогава, може някъде, на някое пристанище да се разпознаем. Странни неща се случват.
Добри хора, мили хора. Собственикът на Кафе Икарос води класацията ми за най-любезни, приятелски и доброжелателни хора.
Може би ще е добре да изпратя една пощенска картичка до него, от България. Ей така – за благодарност. И с въпрос, от любопитство. Току виж се познават с онзи симпатичен младеж. Или пък не.
Икарос, Стени Вала, Алонисос – Началото