Provereno.bg блогЪТ

Волос, Гърция, Северните Споради…
Има една единствена причина да посетите Волос – яхтеното пристанище. Ако си падате авантюрист, любител на морето, водата, вълните, клатенето и помпането – това е вашето място. Наемаш яхта под наем – отнема между 1 и 2 часа с оформянето на всички документи. Естествено, необходим е и капитан… Ние си водехме един с нас.
И така, формалната част е готова. Следва неформалната – 7 дена в не толкова открито море. Брегът се вижда, дестинацията обаче е неизвестна. Променя се според желанието на екипажа. Нали иначе, ако капитанчето не се съобрази ще бъде групово изхвърлен зад борда …. Добре де, в по-голямата част от времето навигацията върши тежката работа по следене на курса, а останалите хапват, пийват, събират слънце, играят карти, правят…. каквото им е на душа. Обичат се, един вид!
Това хубаво, но ние се позабавихме малко…. И стана към 18,00…Все пак морето не е шега работа, особено за лаици и начинаещи като нас. Плаването в непознати води, вечерно време ни се стори по-голяма авантюра, отколкото можем да изнесем. Най-близкото място за акостиране се оказа на два часа път… Затова решихме, не особено единодушно да останем да пренощуваме на новото пристанище и да тръгнем рано сутринта.
Някои не бяхме доволни, защото Волос, макар и морски град, ни се видя скучен, студен, неприветлив и празен….
И тъй като нямахме избор, изпихме по една бира – Efes-че, даа…да живее българо-гръцко-турската дружба! Бирата си е бира! Гръцката Mythos е супер, но ние се бяхме запасили зверски с Efes. Не можем да го оставим да се развали! И влязохме в баните.. След душче с хладка до студена вода се пременихме, нагиздихме, начервосахме /само девойките, или май по-скоро само аз/ и със свити сърца прекрачихме от яхтата на пристана за вечерна разходка.
О, небеса! Какво да видим! Невзрачната крайбрежна алея бе неузнаваема! Светлини, хора, ресторатчета, кафенца, всичко пълно… Красота…
Оказа се, че сме леко в тъча – началото или края на пристанището… Всъщност съвсем близо до Морска Администрация, което на български ще рече – баш на централно място… Централно, друг път! От нашето местенце на пристана започваше поне 1-2 км променад.
Вървиш по пешеходна алея – отляво ниски китни хотелчета и къщички, на приземния етаж ресторант до ресторант, кафе до кафе, бистро до бистро…. бяло-сини столчета, шарени, всичко пълно с прилично изглеждащи, интелигентни  и приветливи хора – туристи, гърци, мести и чужди….. приглушени светлини и приятна лека музика… отдясно – яхти… ветроходни, моторни, стари, нови…. За всеки по нещо… И тук таме на някоя от тях седнал човек и си вечеря.
Останахме прехласнати… Малко по-нататък изскочиха младежите. Изскочиха не е точната дума. Отново пешеходна част… тийнейджъри насядали по пейки, трева, гледат морето,противоположния пол – замечтано и не само… Може би те бяха най-шумната част от вечерта…. Оттатък променада, успоредно на него открихме два булеварда отново пълни с хора… Този път заведенията и магазинчетата нямаха маси отвън.. Все пак тротоарите трябва да се уважават, но за сметка на това всеки седеше където намери за добре, говореше си… От всякъде се усещаше ЖИВОТ.
Също като пепеляшка, Волос променя облика си когато падне нощта.