Бирата и викингите
Що се отнася до сътворението на бирата, един скандинавски мит предлага следното обяснение.
Боговете били във война с човешко племе, наречено Ван. След ужасно много убийства и смърт, те си организирали мирна конференция. Решенията от нея се подпечатвали от представителите на двете страни с плюене в буркан. За да увековечат момента, боговете смесели слюнката с малко прах и изваяли жив човек, наречен Квазер. Квазер, обаче скоро бил убит от племето на джуджетата, а кръвта му била събрана в желязна кана. Предприемчивите джуджета добавили малко мед и от цялата тази каша се получил днешния ейл.
Самият скандинавски рай, Вал хала, бил нищо друго, освен една гигантска къща от бира с 540 врати, където викингският бог Уден забавлявал мъртвите с разкази за водените битки и мехове бира. От къде идвала бирата ли? От вимето на митичната коза, Хейдрун, чието безкрайно изобилие от бира поддържало божествената компания в постоянно състояние на блажено опиянение.
Бирата и христианството
Бирата и християнството са неразделни. Бирата е била съществен елемент от ежедневието. Ранните църковни водачи разбрали овреме онзи кратък път към душата на енориашите чрез бирата. Ферментацията била прокламена за дар от бога, а маята поучила прякора „Бог е добър”! В началото християнската църква изместила всички езически тържества с християнски празници. Други просто били преименувани в чест на християнски светци. Манастирите варили бира, за да задоволяват нуждите на монасите, които служели в съответния регион. Всъщност, било съвсем евтино да се осигури 5 литра бира дневно за монасите. А те знаели, че бирата може да купи сърцата на обикновените хора.
И ненадейно анонимен немски монах стигнал до следния извод: Който пие бира, той спи добре. Който спи добре, той не греши. Който не греши, той отива в Рая.
Стотици години църквите са били сборно място. Християните варяли специални бири, които носели в църквата и празнували. Ако енорията се нуждаела от средства, бирата се варяла и дарявала, след което енориашите я прекупували срещу незначителна такса. Имало е години, когато се е плащало десятък, под формата на ечемик или бира. А всеки гражданин е бил длъжен да дари на църквата. Когато нещо се е объркало при варенето на бира, което често се случвало, то виновни за това били митични сили. Много чудодейни билки и окултни предмети заобикаляли казаните с бира в късното Средновековие. Суеверието прераснало до там, че за неуспешните партиди бира били обвинявани „бирените вещици” или дори дявола.
Последният известен случай на изгорена „бирена вещица” датира от 1591 г. Все още съществуват практики, които да контролират или избегнат намесата на дявола при варене на бира. И до днес може да се открият кодирани символи около казана, разпятие или статуя на светец. Шестограми или придържане към определени ритуали също помагали, заедно с изричане са специфични фрази и молитви.
В ранните години на християнството, Святостта се провъзгласявала, а не била формален процес, създаден от църквата. В резултат на това много митове и народни приказки, били трансформирани в чудеса и дела на светци. Светиите били създадени като християнски герои и наречени да пазят пивоварни, пивовари и самата бира.
Свети Арнолд Соасонски е официален патрон на хмела и берачите. Според легендата, той сложил край на чумата, когато потопил своето разпятие в казана с бира, и убедил хората да пият само тази бира, която е благословена. Това станало много известно, защото още тогава хората разбирали, че да пият варената бира е много по-безопасно отколкото да пият не дотам чистата вода.
Свети Адриан /ок 303 г. сл. Хр./ е добре познат бирен светец в Европа. Денят на Св. Адриан се празнува на 8 септември, и по случай повечето християни в Европа пийват бира. Адриан бил римски страж на император Максимилиан. Докато наблюдавал изтезания на някои християни, Адриан бил впечатлен от вярата и силата на духа им. Той се отказал от императора и приел християнството. За което изгубил ръцете и главата си.
Свети Никола – любимеца на руските селяни. Той бил епископ на Мира през четвърти век. Бил основно византийски светец, който в последствие станал популярен на запад, с помощта на това, че е покровител на гилдии, търговци и бедни. Отбелязването на деня на Св. Николай е и до днес 6ти декември. Празникът е известен с даване на подаръци, пийване на бира и дори лек езически привкус. Много от тези обичаи отмрели с годините в Европа. Но през 19 в били съживени от американски автори като Вашингтън Ървинг и Клемънт Муур, които преоткрили новия вид на стария светец за света. Никола, който някога се качвал на бял кон като рицар, сега бил оборудван с шейна, елени и някой друг елф или джудже, който да раздават подаръци.
Света Бриджит /439 – 521 г. сл. Хр/ от Ирландия е била щедра, любителка на бирата, абатка от Килдеър. Работела в колония с прокажени, която един ден се оказала без бира. „ защото когато прокажените, които обгрижвала я помолили за бира, а такава нямало наоколо, тя преобразила водата във ваните им в отлична бира, със силата на благословията, вярата в Бог и утолила жаждата с изобилие”.
Свети Арно /580 г./ е друг светец, покровител на пивоварите. Бил е епископ на Мец през 612 г. сл. Хр. Той прекарал голяма част от живота си, предупреждавайки съселяните си за опасностите на нечистата питейна вода. Препоръчвал бирата като алтернатива, защото „от потта на на човека и божията любов на света се роди бирата”.
Св. Флориан /ок. 700 г. сл. Хр./ е бирен светец, чийто свети действия включват спасяването на Нюрнберг, Германия от опожаряване през 8ми век с помощта на бира /и не, не я пил преди това/.
Света Хилдегард /1098 – 1179 г. сл. Хр./ е бенедиктинска монахиня, игуменка на Диесенберг и добре позната като билкар. Нейните писания са най.ранната известна препратка към използване на хмел в бирата. Тя пише: „Хмел, когато се пусне в бирата, спира разграждането и придава по-голяма дълготрайност.”
Свети Арно де Уденаарде /ок. 1100 г. сл. Хр./, понякога наричан Св. Арнодус, е белгийски светец, за когото се твърди, че е се е обърнал към Бог с молба за студена бира по време на битката във Фландрия през 11 в. Легендата говори, че е бил способен да умножава бирата в огромни количества чрез молитва и благословия.
Реформацията и Бирата
Когато Мартин Лутер е роден, почти цялата западна Европа поглежда към Рим като глава на Църквата. От смъртта му през 1546 г, Европа се разделя между римските християни и протестиращите – протестанти – християни. Самият Мартин Лутер е бил монах, който обича бирата. Жени се за Катарина Бора – бивша монахиня и лицензиран пивовар. Докато тя продължавала варенето на бира, и му изпращала, когато той бил далеч от дома за дълго. Лутър твърдял, че това е бира, която му дава сили да се бори с дявола. Уви, животът му приключва, когато слугиня му поднася отровна халба бира…