27 февруари 2104 г. Тази дата дълги години ще остане паметна в историята на българския спорт. Както написа един младеж: „10 години по-късно Господ е Българин!”
Искахме да се случи. Имахме своите съмнения, но се надявахме и вярвахме. Силно. И може би това беше разковничето! Лудогорец Разград би! И не само, че надви Лацио на техен терен в Рим преди седмица, но успя на пренапише историята, като достигна до 1/8 финал в Лига Европа!
Не посмяхме да пишем по повод победата преди седмица. Може би ни беше страх да не пречупим късмета. Искахме да отидем и в София на стадиона, да подкрепим приятелите от Лудогорец Разград. Но не посмяхме. Отново ни беше страх, че може объркаме нещо. Затова застанахме пред телевизорите и загледахме. Имаше сълзи, имаше танци, имаше викове, псувни /най-вече по адрес на съдията/, имаше инфактни ситуации, затаяване на дъх. Но най-вече имаше искрена радост, щастие и еуфория.
Тази вечер, някак България успя отново да стане едно. Хора, които не се интересуват от спорт се заслушаха в спортните новини. Мъже, които не гледат футбол /о, да има и такива/ превключиха да гледат Лудогорец – Лацио в София. Дали всичката тази енергия, дали желанието ни да бием италианците, категоричните футболни умения на момчетата от Лудогорец, или всичко накуп донесе победата!
От години не сме наблюдавали спортния хъс, който показаха от Лудогорец тази вечер. Губеха с 0-2 у дома, но успяха да изравнят и да обърнат общия резултат в своя полза. После 7 минути преди края получиха гол. Но и това не успя да ги пречупи. В крайна сметка Лудогорец Разград спечели равенството. Но отборите не бяха равностойни. Лудогорец Разград категорично беше по-добрият на терена. А Лацио, за нас много добър отбор, но все пак от години сред посредствените футболни отбори от Италия не съумя да се възползва от преимуществата си – класа, опит, гостуващ отбор.
И така, на италианците в София им се наложи с подвити опашки да си съберат багажа и да си тръгнат от България, с не особено приятни спомени. А нашата радост и еуфория не могат да бъдат описани с думи. Единственото, което може да направи щастието ни по-голямо е да плеснем някак в лицето тази красива победа на бяло-зелено-червеното над зелено-бяло-червеното. Злорадството е най-чистата радост. Представихме си как бихме се усмихнали широко на италианците в BarBossa, кимвайки с глава към телевизора. Хей, чухте ли, че Лудогорец Лацио елиминира Лацио Рим от финалите в Лига Европа?!?!? Но не го направихме. Сетихме се, че тези италианци в Бургас не се интересуват много от футбол.
А ние винаги сме били фенове на Нафтата, Черноморец, ЦСКА. Но Лудогорец успя да спечели сърцата ни! Затова ще сме с него и след две седмици, когато срещне Валенсия. Валенсия е красив град. Много красив. Но ние обещаваме да не ни стъпва крака там, нито в София за мача. Ще си стоим пред телевизора. Да продължим победоносната традиция. Малко или много сме суеверни.
Но обещаваме, в дните около мачовете между Лудогорец Разград – Валенсия да посетим любимите си заведения, в които предлагат испанска кухня във Варна и Бургас.
Първият мач между Лудогорец Разград и Валенсия е на 13ти март, четвъртък. Затова мислим предходния уикенд да посетим Bar’celona Cafe & Bar Бургас за тапас вечер и да похапнем вкусно. А след втория мач, когато вече ще знаем тежката дума – продължава ли Лудогорец Разград напред към ¼ финал на Лига Европа или да, по случай първа пролет ще отскочим до Варна за един кулинарен уикенд и задължително ще посетим Ресторант Бодега Варна.
/Снимки: www.corrieredellosport.it, @LaPresse и интернет/