Provereno.bg блогЪТ

Неделя, края на август. Все още е топло. Слънцето се показва към 7.

Всички спят. Само една кукувичка, не я свърта в тясното легло в каютата, което на всичко отгоре е окупирано от въпросния Skipper. Рано е за отплаване. Късно е  за спане.
И шарената птичка става, облича се и излита от яхтата… Тихичко, за да не събуди спящите красавици. Но колко тихо може да излезеш от яхта?!? Минималното е с две до три удряния – я на врата, я на крак, я на ръка… Препъначки – бол!

Волос, неделя сутрин, тишина. Няма и помен от нощния живот няколко часа по-рано. Тръгвам да се разхождам покрай пристанището. Едва ли има повече от 6 човека, с въдички. И двама-трима излезли за сутришен джогинг. Приятно е, прохладно. Слънцето се опитва да се покаже иззад високите хълмове, по които са разхвърляни къщи. Странно ми е. Слънцето трябва да изгрява от морето… У нас. В Гърция е по-иначе. Или поне в тази Гърция.

Тихо е, приятно е. Всички ресторанчета и кафенца са затворени, масите и столовете стоят самотни. Тук-там, около някое от тях се навърта жена, която почиства. Насочвам се към църката, онази на края на пристана. Младежите ги няма. Отишли са си. С изключение на една странна готик двойка, която спи на тревата, заобградена от няколко бездомни песа. Идилия.

Единственото доказателство за оживеността снощи са десетките бутилки и чаши по земята, в тревата… Наред с тях една почистваща кола, която се движи бавно и внимателно, точно колкото да привлече интереса на част от кучетата. И те се втурват с особена радост и ентусиазъм, размахващи опашка към нея. Лаят, закачат се. Поне не закачат мен.
Приближавам църквата. Нарекли са я “Св. Константин”.  На единия вход стои жена. Исках да снимам, но нещо ме спря. Вместо в ръка, метнах апарата на рамо и тръгнах към стъпалата. Изкачих ги набързо и влязох. Течеше неделната служба. У нас не се задържам в църквата повече от необходимото – да запаля свещичка или по повод. От години не съм влизала. Но тук е друго. Хипнотично. Църковния хор пее. Цари спокойствие.

Стоя. Мисля. Разсъждавам. Излизам. Насочих се към онова магазинче с ядки и сладкиши, което набелязах предната вечер. Уви, оказва се, че освен мен и онези 10тина човека, всички спят. Няма движение.  Пусто е. Снощните оживени булеварди дремят тихичко под прокрадващите се лъчи утринно слънце. Поглеждам надясно. Интересно, площадче, през две пресечки, което не съм видяла снощи. И отново църква. По-голяма. Църква “Св. Николай”.  С отделна камбанария. Бяло, светло и чисто. И тук има неделна служба. Но доста по-мащабна. Църковният хор се чува отдалеч. Дали е време да се връщам, или не?! Няма значение, приближавам се и влизам. Приказно е. А гласовете на мъжете, които пеят са същински ангелски.

Волос, неделя сутринта. Друго не мога да кажа освен, яхта, църковна служба, православна музика и топлещо утринно слънце. Бирата – Mythos или Efes ще почака Време е за кафе.