Панагюрище. Капка има рожден ден и няколко приятели търсим подарък, размотаваме се в хотел, защото още е рано, и ей така, между другото в 6 без 10 питаме администраторката къде са магазините за (забележете извънземни) подаръци.
Представяме си нещо като МОЛ Галерия, Бургас Плаза, ала-бала или поне Пиргос арт. Искаме и карта на града. Жената притеснено ни поглежда и казва “Бягайте надолу по улицата, че стана късно”, да не затворят, когато се върнете ще ви дам каквото ви трябва.
Решавам, че нещо се е объркала – може да е била нощна смяна и да е загубила представа за времето. Когато след 20 минути чух протяжен вой на млада девойка ( и в Бургас ги има таквиз) “А, ма, стига си говорила глупости! К’ви ги приказваш, 6 часа в събота – магазините вече са затворени!” разбрах, че жената от хотела е баш във времето, ами аз не съм.
Измеренията бяха тези, обаче имаше някакво изкривяване, и тук ми е едно спокойно и богато. Обаче … по кръчмите в Панагюрище ще ги познаете наследниците на бунтовниците. Една механа не е затворена, всички работят, за което ще докладваме утре.