RSS
 

Posts Tagged ‘Волос’

Острови, Яхти, Бира… Гърция… Мечти! Част 2

08 Sep

НVolos Greece yacht portеделя, края на август. Все още е топло. Слънцето се показва към 7.

Всички спят. Само една кукувичка, не я свърта в тясното легло в каютата, което на всичко отгоре е окупирано от въпросния Skipper. Рано е за отплаване. Късно е  за спане.
И шарената птичка става, облича се и излита от яхтата… Тихичко, за да не събуди спящите красавици. Но колко тихо може да излезеш от яхта?!? Минималното е с две до три удряния – я на врата, я на крак, я на ръка… Препъначки – бол!

Волос, неделя сутрин, тишина. Няма и помен от нощния живот няколко часа по-рано. Тръгвам да се разхождам покрай пристанището. Едва ли има повече от 6 човека, с въдички. И двама-трима излезли за сутришен джогинг. Приятно е, прохладно. Слънцето се опитва да се покаже иззад високите хълмове, по които са разхвърляни къщи. Странно ми е. Слънцето трябва да изгрява от морето… У нас. В Гърция е по-иначе. Или поне в тази Гърция.

Тихо е, приятно е. Всички ресторанчета и кафенца са затворени, масите и столовете стоят самотни. Тук-там, около някое от тях се навърта жена, която почиства. Насочвам се към църката, онази на края на пристана. Младежите ги няма. Отишли са си. С изключение на една странна готик двойка, която спи на тревата, заобградена от няколко бездомни песа. Идилия.

Единственото доказателство за оживеността снощи са десетките бутилки и чаши по земята, в тревата… Наред с тях една почистваща кола, която се движи бавно и внимателно, точно колкото да привлече интереса на част от кучетата. И те се втурват с особена радост и ентусиазъм, размахващи опашка към нея. Лаят, закачат се. Поне не закачат мен.
P8257400Приближавам църквата. Нарекли са я “Св. Константин”.  На единия вход стои жена. Исках да снимам, но нещо ме спря. Вместо в ръка, метнах апарата на рамо и тръгнах към стъпалата. Изкачих ги набързо и влязох. Течеше неделната служба. У нас не се задържам в църквата повече от необходимото – да запаля свещичка или по повод. От години не съм влизала. Но тук е друго. Хипнотично. Църковния хор пее. Цари спокойствие.

Стоя. Мисля. Разсъждавам. Излизам. Насочих се към онова магазинче с ядки и сладкиши, което набелязах предната вечер. Уви, оказва се, че освен мен и онези 10тина човека, всички спят. Няма движение.  Пусто е. Снощните оживени булеварди дремят тихичко под прокрадващите се лъчи утринно слънце. Поглеждам надясно. Интересно, площадче, през две пресечки, което не съм видяла снощи. И отново църква. По-голяма. Църква “Св. Николай”.  С отделна камбанария. Бяло, светло и чисто. И тук има неделна служба. Но доста по-мащабна. Църковният хор се чува отдалеч. Дали е време да се връщам, или не?! Няма значение, приближавам се и влизам. Приказно е. А гласовете на мъжете, които пеят са същински ангелски.

P8257407Волос, неделя сутринта. Друго не мога да кажа освен, яхта, църковна служба, православна музика и топлещо утринно слънце. БиратаMythos или Efes ще почака :) Време е за кафе.

 

P8257393
Volos Yacht Port GreeceP8257377P8257397P8257399Volos St Nikolai ChunchVolos GreeceVolos St Nikolai Chunch square

 

Острови, Яхти, Бира… Гърция… Мечти! Част 1

06 Sep

Волос, Гърция, Северните Споради
Има една единствена причина да посетите Волосяхтеното пристанище. Ако си падате авантюрист, любител на морето, водата, вълните, клатенето и помпането – това е вашето място. Наемаш яхта под наем – отнема между 1 и 2 часа с оформянето на всички документи. Естествено, необходим е и капитан… Ние си водехме един с нас.
И така, формалната част е готова. Следва неформалната – 7 дена в не толкова открито море. Брегът се вижда, дестинацията обаче е неизвестна. Променя се според желанието на екипажа. Нали иначе, ако капитанчето не се съобрази ще бъде групово изхвърлен зад борда :D …. Добре де, в по-голямата част от времето навигацията върши тежката работа по следене на курса, а останалите хапват, пийват, събират слънце, играят карти, правят…. каквото им е на душа. Обичат се, един вид!
Това хубаво, но ние се позабавихме малко…. И стана към 18,00…Все пак морето не е шега работа, особено за лаици и начинаещи като нас. Плаването в непознати води, вечерно време ни се стори по-голяма авантюра, отколкото можем да изнесем. Най-близкото място за акостиране се оказа на два часа път… Затова решихме, не особено единодушно да останем да пренощуваме на новото пристанище и да тръгнем рано сутринта.
Някои не бяхме доволни, защото Волос, макар и морски град, ни се видя скучен, студен, неприветлив и празен….
И тъй като нямахме избор, изпихме по една бира – Efes-че, даа…да живее българо-гръцко-турската дружба! Бирата си е бира! Гръцката Mythos е супер, но ние се бяхме запасили зверски с Efes. Не можем да го оставим да се развали! И влязохме в баните.. След душче с хладка до студена вода се пременихме, нагиздихме, начервосахме /само девойките, или май по-скоро само аз/ и със свити сърца прекрачихме от яхтата на пристана за вечерна разходка.
О, небеса! Какво да видим! Невзрачната крайбрежна алея бе неузнаваема! Светлини, хора, ресторатчета, кафенца, всичко пълно… Красота…
Оказа се, че сме леко в тъча – началото или края на пристанището… Всъщност съвсем близо до Морска Администрация, което на български ще рече – баш на централно място… Централно, друг път! От нашето местенце на пристана започваше поне 1-2 км променад.
Вървиш по пешеходна алея – отляво ниски китни хотелчета и къщички, на приземния етаж ресторант до ресторант, кафе до кафе, бистро до бистро…. бяло-сини столчета, шарени, всичко пълно с прилично изглеждащи, интелигентни  и приветливи хора – туристи, гърци, мести и чужди….. приглушени светлини и приятна лека музика… отдясно – яхти… ветроходни, моторни, стари, нови…. За всеки по нещо… И тук таме на някоя от тях седнал човек и си вечеря.
Останахме прехласнати… Малко по-нататък изскочиха младежите. Изскочиха не е точната дума. Отново пешеходна част… тийнейджъри насядали по пейки, трева, гледат морето,противоположния пол – замечтано и не само… Може би те бяха най-шумната част от вечерта…. Оттатък променада, успоредно на него открихме два булеварда отново пълни с хора… Този път заведенията и магазинчетата нямаха маси отвън.. Все пак тротоарите трябва да се уважават, но за сметка на това всеки седеше където намери за добре, говореше си… От всякъде се усещаше ЖИВОТ.
Също като пепеляшка, Волос променя облика си когато падне нощта.Volos Yacht

Mythos Volos