Днес, петък 13ти – „фатална дата” развенча мита за Разпети петък.
До днес аз, както и всички божи чада, си мислех, че минаването под масата е за здраве. Кратка справка в сайта на православната църква разкри истината и обори едно от най-непоклатимите ми вярвания.
В петък сутринта преди служба в средата на храма се издига „гробът” Христов, украсен с цветя, а на престола поставят Плащницата. Не истинската, а нарочена за такава – плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Извършват се прилежащите ритуали.
Християните отиват в църквата, носят цветя. Все едно са на погребение на скъп за тях човек. Молят се пред издигнатия гроб на Христос и му се кланят. Целуват Тялото Христово, извезано на Плащницата, Кръста и Евангелието, след което полагат цветя на гроба.
Навеждането и преминаването под него, в случая масата, символизира преклонение, скръб и смирение пред гроба Господен; благодарност за изкуплението, което е дарил.
Християнин по рождение, не съм сред най-силно вярващите, и най-сляпо спазващи традициите. Обичам чукането с яйца, козунаците, коледния дух и имените дни. И до там. Макар, че веднъж и аз извърших това свещенодействие, с минаването под масата, вярвайки, че е за здраве.
Не веднъж са ме учудвали възрастните мъже и жени, които едвам пристъпят, но успяват да извършат този ритуал. Може би те наистина са водени от чиста и силна вяра. Вяра в Спасителя. Във Възкресението. В опрощаването на греховете.
Трябва да уточним, че и последното с греховете не се случва днес. Нито за здраве, нито за опрощение, нито за късмет се минава днес под масата. Греховете са простени единствено в тайнството Покаяние и Изповед. Здравето май зависи от начина на живот и гените. А късмета – личното виждане за света.
Като се замисля, единственото свързано със здраве, може да е самото упражнение като такова – поклон, навеждане, патешко ходене, изправяне. Раздвижва ставите и кръвта. А, да – и вървенето до църквата. Също е един вид фитнес.
В заключение искам да споделя, че тези разсъждения, на моменти иронични, могат да се сторят греховни за някои, религиозни за други. В действителност, ние зачитаме правото на избор на вероизповедание и степен на религиозност. Уважаваме църковните традиции и понякога, ей така, незнайно защо ги спазваме стриктно.И ние дълбоко в душите си, копнеем за Спасение, и в моменти на слабост сме се уповавали на вярата си.
Затова, благодаря на Проторей Дончо Александров, чиято статия в pravoslavieto.com ми показа пътя и истината за днешния празник. Макар, че отново, замисляйки се – как погребение може да е празник?!?
Но нека не мислим много, и се отдадем на изцяло на почивните дни, хубавото време, топлите козунаци, свещичката с припламваща надежда, вярата, че ще сме здрави цяла година, агнешкото със зелен лук, дроб сармата, зелената салата и веселите боядисани яйца!
Желаем ти весели Великденски празници! И нека вярата за по-добро бъде в сърцето ти! Трапезата ти да е пълна! И яйцата ти да са бораци!
Амин!