От незапомнени времена хората си пожелават едно и също – да са здрави, и да са щастливи. И докато здравето е измеримо. То щастието остава една неопределена философска категория. Нещо имагинерно, различно за всеки.
Емоционално състояние, удоволствие. Състояние, в което се усещат чувства – задоволство, радост, блаженство. То придавало на живота смисъл и реалност. А когато липсвало, човек бил нещастен, изпитвал жажда, копнеел за него.
И странно как, но колкото повече чете човек, толкова повече започва да усеща връзката на щастието с нещо познато и близко. Нещо, което утолява жаждата му. Нещо, познато като Бира!
Именно бирата е това, за което копнеем в горещите летни дни и вечери. Тя е тази, която ни сближава с приятелите. Събира ни на една маса, да попъбрим, да се посмеем.
Сигурно вече си спомни, онази вечер, когато се бяхте събрали отново на вашето място, където чашите отиваха към изпразване, а сервитьорката се бавеше с поръчката.
И някак имахте желание за по още една бира, оглеждахте се нервно кога ще дойде следващата студена бутилка. И тя дойде! И всички се оживихте, усмихнахте се доволно, щастливо, напълнихте чашите и дружно се поздравихте с „Наздраве”. И разговорите продължиха. И светът се изпълни с още повече смисъл.
Нима БИРАТА не Е ЩАСТИЕ!
И за това ще спра до тук. И ще цитирам братя 
Стругацки:
“Щастие за всички даром и нека никой не бъде пренебрегнат!”
Наздраве!