Март, април, май били месеците на птичките и пчеличките. Опрашване, разгонени котараци, шумолене в храстите.
Та и аз така чаках малко слънце да поизгрее над града. Да се постоплим, да се разсъблечем. Да покажем – я бедра, я цици, я бирено коремче. Кой каквото си има и му е на сърце.
Уви, обаче вече е неделя следобед и идеята за слънчев уикенд отиде на 3D кино в Бургас. Както и половината авери отидоха да гледат John Carter на 3D. Аз него мислих много. Нали съм велик футболен фен. Останах в къщи. Два дена сензорна депривация – футбол и бира. Уви, вчерашните резултати бяха плачевни. Така де, нищо особено на фона на очакванията. И играта не беше на високо ниво.
Та днес, в неделя следобед се събуждам преди има няма 15 мин. С половин отворени очи отивам за кафе. И пак в леглото. Май е време да преместя леглото в кухнята до хладилника. Или да сложа хладилник до леглото за винаги студена бира. Гениално! Хората са го открили преди години. Но нали сега ставам, та мозъкът работи на много бавни обороти. А и кръвта е някъде другаде.
По същество. След малко почва неделната серия мачове. Дано да са по-добри от съботната. Ако не, винаги остава понеделник, вторник, сряда… А те се очертават интересни. Абе, всъщност, като се замисля, защо не удължа сензорната депривация с още три дена?
А така да са ми се дояли цаца, бира и пържени картофи. Може и панирани калмари с бира. Обаче, както казах, слънцето и топлото отидоха не на капаните, а на кино в Бургас.
Остава дилемата – Man City или Man Utd. Макар, че по закона на Мърфи, Norwich – Wigan ще е по-як. Хайде, успех на феновете. Glory, glory Man Utd!