BarBossa – Барът на Бургас, а не героят от Карибски пирати. Макар към момента да тече изложба Lonely Sailor на Светослав Станков и аз да съм на мореплавателна, яхтена, морска и прочее вълнисти тематики.
Вечерта във Волос, тогава когато пристанищния град сменя своя облик, когато се разхождахме, удивени от стила и атмосферата, в една уличка, от задния булевард открихме интересно място. Затворена уличка, оформена като вътрешен двор, сумрак и приглушена светлина, хаус музика – но от онази танцувалната, приятна, която предразполага за питие.
Подминахме с идеята да се върнем. И се върнахме. Един час по-късно. С почуда установихме, че Puerto Volos е доста голямо. Разделено на две части – въпросната градина и лицевата част, която се разпростира на пешеходната част пред яхтеното пристанище. Тази, втората е с ниски маси и столове. Може би за по-възрастни. Другата, онази с високите маси и дръвчетата – за нас.
Нямах търпение да седна и се запътих към първата свободна маса. Не ми се заобикаляше, затова прескочих набързо бордюра от камъни. Седнах и се почувствах у дома. Уютно, весело, зареждащо. Това усещане ми беше познато. В Бургас има място където се чувствам така – BarBossa. Същите маслинови дръвчета, същата яка музика – фънки хаус, денс хаус, известни и не дотам миксирани диджей парчета. Сервитьорите – усмихнати, готини, все едно са част от клиентите на Puerto.
Поръчахме си бира. Естествено. Нали сме ценители. Предлагаха наливна бира – една от любимите ми – Krušovice. Но днес, след толкова нови неща, пожелах нещо неопитвано, непознато и интересно. Затова поръчах Еrdinger. Уникална бира! Остана в ума и сърцето ми. Естесвено скоро след това дойде и втората. Заедно с бирите идваше и задължителното мезе – чипс, дип, ядки. А с напредването на вечерта, и чашите изпит алкохол, също както в BarBossa в Бургас, настроението се покачваше. Хората ставаха по-приказливи, по-ведри и закачливи. Музиката набираше сила. И точно тогава Капитанчето, т.нар. Skipper каза – хайде да си ходим. Да отидем за малко до яхтата, да се поразходим и ще се върнем пак. Не ми се ставаше, но какво да правя – да остана сама ли?! Трябваше! Уви, последвах го. С идеята да се върна. Но когато наближихме яхтата, другите от компанията пристигнаха. Влязах в каютата за малко да се преоблека, и заспах.
На сутринта, когато всички спяха излязох тихо, и разхождайки се в августовката неделна сутрин отидох да снимам. Нямаше и помен от вечерните страсти. Бе тихо, една жена чистеше. Младеж паркира мотопед до едно от маслиновите дръвчета, погледна ме с интерес и подмина. Може би, наблюдавайки гледката на мен, опитвайки се да хвана най-добрия фокус, си казваше – Туристи!
Това е чарът да бъдеш турист – всичко ти се струва привлекателно, интересно, авантюристично. Застоиш ли се – започва да ти се струва скучно, странно… На повечето места. Но не и тук в Puerto Volos. Не и в BarBossa Бургас. Ако съществуват някъде сродни души в света на заведенията – тези двете водят класацията!
Време е за кафе.
…. Добре де, в по-голямата част от времето навигацията върши тежката работа по следене на курса, а останалите хапват, пийват, събират слънце, играят карти, правят…. каквото им е на душа. Обичат се, един вид!
