RSS
 

Posts Tagged ‘Mythos’

Икарос, Стeни Вала, Алонисос

08 Sep

Ikaros Steni Vala AlonissosIkaros, Steni Vala, Alonissos.
Nut Pie, наливна гръцка бира и
Lucas от Thessaloniki

Супермаркет, селски тип със стоки от първа необходимост – включително карти за игра, кибрит и пощенски картички. Собственикът – изключително любезен и гостоприемен. По негови думи, магазинчето му е най-известната пощенска кутия в региона на Стени Вала. Когато пусках моята в нея открих има няма 40 други… Дали някога ще пристигне?! Кой знае. Дано!
Кой е Lucas. Не знам, запознахме се на пристана. На 10 м. от кафето. На яхтеното пристанище.

Бях отегчена, бях тъжна и замислена. Запътих се натам, за да хвана малко интернет. Оказа се, че всички останали са решили да седнем там за последно питие за деня. Оказа се десерт. Поне за тях. Сладкишите в кафе Икарос са прекрасни!!! Дали заради състоянието на духа, или заради романтиката на малкото пристанище, поръчах т.нар. Nut Pie. В превод – орехов пай, или типично наричан в Гърция – Каридопита. И разбира се, той не върви само с вода… Огледах се по масите, открих основно хора, пиещи коктейли или вода. Не е моят тип. Затова решението беше просто – гръцка наливна бира, за съжаление не помня името. Не беше Mythos, Но беше вкусна, свежа и интригуваща, точно колкото младежът на съседната маса, вперил поглед в мен.
Ikaros  Yacht Port Steni Vala AlonissosСтанах и се запътих към яхтата. Исках цигара. Капитанчето ме пресрещна, беше изостанал малко от компанията. Казахме си 3 думи на криво и всеки по пътя си – той към Икарос, аз към лодката. Нали се сещаш, отнема 2 мин да стигнеш целта. На връщане, уж случайно на пристана се натъкхнах на младежа от съседната маса. Дали беше случайно – не знам, няма и да разбера. Но точно се разминавахме и ме заговори. Стандартни въпроси – как се казваш, как си. Послъгах го и си продължих по пътя.
Върнах се на масата и се отдадох изцяло на сладкото изкушение – орехов пай, обилно напоен със захарен сироп. Някои биха го нарекли калорийна бомба, аз го наричам успокоение за душата.
Lucas Thessaloniki Steni Vala AlonissosСутринта го срещнах пак. Младежът и сладкишът. Закуската беше много по-спокойна и отпускаща. Лежерна, бих казала. Този път Lucas от Thessaloniki ме последва в супермаркета и ме по пита: Ana, how are you today? За миг се зачудих на кого говори, но после се сетих, няколко часа по-рано му казах, че може би се казвам Ана. Симпатично момче. Опитах се да го снимам, не се получи. Дори не успях да му кажа чао. Трябваше да тръгваме. По спешност.
И така останах с двойна носталгия – онази по ореховия пай, и другата по Lucas от Thessaloniki.

 

Икарос, Стени Вала, Алонисос – 10 дена по-късно

 

Острови, Яхти, Бира… Гърция… Мечти! Част 1

06 Sep

Волос, Гърция, Северните Споради
Има една единствена причина да посетите Волосяхтеното пристанище. Ако си падате авантюрист, любител на морето, водата, вълните, клатенето и помпането – това е вашето място. Наемаш яхта под наем – отнема между 1 и 2 часа с оформянето на всички документи. Естествено, необходим е и капитан… Ние си водехме един с нас.
И така, формалната част е готова. Следва неформалната – 7 дена в не толкова открито море. Брегът се вижда, дестинацията обаче е неизвестна. Променя се според желанието на екипажа. Нали иначе, ако капитанчето не се съобрази ще бъде групово изхвърлен зад борда :D …. Добре де, в по-голямата част от времето навигацията върши тежката работа по следене на курса, а останалите хапват, пийват, събират слънце, играят карти, правят…. каквото им е на душа. Обичат се, един вид!
Това хубаво, но ние се позабавихме малко…. И стана към 18,00…Все пак морето не е шега работа, особено за лаици и начинаещи като нас. Плаването в непознати води, вечерно време ни се стори по-голяма авантюра, отколкото можем да изнесем. Най-близкото място за акостиране се оказа на два часа път… Затова решихме, не особено единодушно да останем да пренощуваме на новото пристанище и да тръгнем рано сутринта.
Някои не бяхме доволни, защото Волос, макар и морски град, ни се видя скучен, студен, неприветлив и празен….
И тъй като нямахме избор, изпихме по една бира – Efes-че, даа…да живее българо-гръцко-турската дружба! Бирата си е бира! Гръцката Mythos е супер, но ние се бяхме запасили зверски с Efes. Не можем да го оставим да се развали! И влязохме в баните.. След душче с хладка до студена вода се пременихме, нагиздихме, начервосахме /само девойките, или май по-скоро само аз/ и със свити сърца прекрачихме от яхтата на пристана за вечерна разходка.
О, небеса! Какво да видим! Невзрачната крайбрежна алея бе неузнаваема! Светлини, хора, ресторатчета, кафенца, всичко пълно… Красота…
Оказа се, че сме леко в тъча – началото или края на пристанището… Всъщност съвсем близо до Морска Администрация, което на български ще рече – баш на централно място… Централно, друг път! От нашето местенце на пристана започваше поне 1-2 км променад.
Вървиш по пешеходна алея – отляво ниски китни хотелчета и къщички, на приземния етаж ресторант до ресторант, кафе до кафе, бистро до бистро…. бяло-сини столчета, шарени, всичко пълно с прилично изглеждащи, интелигентни  и приветливи хора – туристи, гърци, мести и чужди….. приглушени светлини и приятна лека музика… отдясно – яхти… ветроходни, моторни, стари, нови…. За всеки по нещо… И тук таме на някоя от тях седнал човек и си вечеря.
Останахме прехласнати… Малко по-нататък изскочиха младежите. Изскочиха не е точната дума. Отново пешеходна част… тийнейджъри насядали по пейки, трева, гледат морето,противоположния пол – замечтано и не само… Може би те бяха най-шумната част от вечерта…. Оттатък променада, успоредно на него открихме два булеварда отново пълни с хора… Този път заведенията и магазинчетата нямаха маси отвън.. Все пак тротоарите трябва да се уважават, но за сметка на това всеки седеше където намери за добре, говореше си… От всякъде се усещаше ЖИВОТ.
Също като пепеляшка, Волос променя облика си когато падне нощта.Volos Yacht

Mythos Volos