RSS
 

Posts Tagged ‘Вечният град – Рим’

Спомени от Бургас по пътя за Рим

21 Apr

rim Казват, че животът е поредица от спомени, които преживените събития оставят у нас. Нещо като следи на времето. Всичко е преходно, нищо не е вечно. Освен, разбира се Вечният град – Рим. Не зная дали наистина всички пътища водят към Рим, но днес моят път на настоящето се пресече в Рим с пътеките от миналото. Припомних си спомени, които от години не са посещавали ума ми. Странното носталгично настроение може би е породено от планетите, а може би просто пролетта, Великденската глъчка от Морската градина на Бургас и събраното семейство довяха от някъде картини от детството. Преди 25 години на това място имаше Газстанция. Не помня кога са я построили. Някъде в ранното ми детство. Тази газстанция, известна като Газстанцията в Лазур, бе там от както се помня. Детството ми е минало в този район. Когато ме питаха къде живея, казвах – там, до входа на Флората, в района на газстанцията. И хората се сещаха. Газстанцията беше там кога се прибирах от училище, беше там когато играехме на тумби в махалата, беше там когато се връщах от къщи от лекции, беше там когато след години ходих на гости на родителите си. Тази година прекарах Великден у дома, със семейството. Събудих се, излязох на терасата да изпия сутришното кафе, и погледнах по навик към старата газстанция. Няколко деца играеха на люлките, рано сутринта, родителите им пиеха кафе на масите за пушачи, а персоналът на Bistro Cafe Roma подготвяше ресторанта за натоварения обяд. Усмихнах се на италианското знаме, което опасва четирите страни на заведението, отпих от кафето, си помислих, колко добре изглежда това заведение на фона на свежата пролетна зеленина. Сякаш винаги е било тук. Като че ли, от както се помня този ресторант е заемал зелена площ между блоковете и Морската градина. Чудесна идея, помислих си, да има човек къде да си пие биричката вечер, когато го мързи да се облича официално или да слиза до центъра. Да си имаш ресторант на 2 крачки от блока е чудесно, при това италиански ресторант! Отпих отново от кафето и влязох вътре.
3 часа по-късно изведнъж осъзнах колко странно нещо е човешкия мозък. Колко бързо забравя, и как за секунди точно в най-неочаквания момент може да върне спомени, които ако се замислиш, ще решиш че си забравил с години. Цял живот Газстанцията е била пред погледа ми. А сега вече я няма. Преди два месеца я събориха и започна строеж на заведение. Зарадвах се, когато видях, че това ще бъде Bistro Cafe Roma. Познах ги още когато слагаха металните конструкции и АполонВерсаче орнаменти. Вярно, собственикът на Bistro Cafe Roma е българин. Но ресторантът е познат като пицария, и атмосферата е типична за италиански ресторант в Бургас, Италия и  навсякъде по света. Само дето покривките не са на червено-бяло каре. Явно има нещо общо между италианците в Бургас и Аполон. Това са други забавни спомени, от съвсем близкото минало.

tebeshirНо да се върна на Рим. Кракът ми някак все е подминавал този Вечен град. Италия ми е позната. Имали сме си вземане даване. Дали се обичаме или не, харесваме ли се или да – това е спорен въпрос. Със сигурност има някаква кармична връзка и не/здравословна зависимост. Обожавам италианска кухня. Приятелите твърдят, че пиците, които приготвям са по-вкусни от пици в който и да е италиански ресторант в Бургас. На пастата не съм специалист, но научих това-онова последната година. Вече зная, какво означава паста анденте. Научих се как да позная кога е точният момент, в който е време махнеш тенжерата от котлона и да изсипеш врялата вода, за да не се превари и пренапои пастата. Разбрах каква е разликата между приготвянето да дребна и една паста. Открих важността на т.нар. фарфали – дребен вид италианска паста във формата на панделки или пеперудки. В издирване на фарфали, и купуване за всеки случай, един ден се оказа, че не само в шкафа има цели 4 пакета дребна италианска паста, но в чантата ми удобно бяха заживели две малки сладки сурови фарфали или пеперуди.
Навремето, в зелените треви около газстанцията, които избуяваха почти колкото нашия ръст гонихме да уловим пеперудите. Ядяхме праскови – още зелени с мъх от прасковата, която растеше в двора. Често през деня ни гонеха от там. На входа на Газстанцията имаше стара обелена пейка. След 16,00, когато беше края на работното време, децата се настанявахме на тази пейка и започвахме на играем на „филми” – някой описваше с пантомима и жестове, а другите трябваше да познаят. Като се замисля, колко малък е бил допира ни до киното тогава. И въпреки това филмите бяха различни. Сега често търсим ресторант с телевизор. Понякога играехме на топка в двора на газстанцията. Сега търсим заведение с телевизор за гледане на мач от Световното по футбол 2014 или друга интересна среща от Английската висша лига. На същата тази бяла избелена пейка се учехме на чужди езици. Който от нас е имал по-голям брат или сестра е поназнайвал думичка две английски, италиански, френски. Там ги пишехме на плочките с тебешир и се опитвахме да ги заучим. Днес, може да седнем на някоя от приветливите маси в Bistro Cafe Roma и да отворим менюто, където да прочетем заглавията на някои от ястията от италианска кухня, които предлагат: Талиатели Рома, Пица Прошуто е Фунги, Пица Куатро Фромаджи, Шоколадов мус с Маскарпоне.

italianska kuhniaКато погледнеш миналото и настоящето стоят някак естествено по отделно и заедно. Уж всичко е променено, а някак в по-широк план е същото. Газстанцията я няма. Но отново има глъчка, поток от хора, и място, където децата да си играят. Може би чуждите думи не са написани с тебешир на плочките, но са напечатани с мастило върху менюто на италиански ресторант Bistro Cafe Roma. А играта на филми – е, сега се забавляваме по-различно – разказваме си истории от живота или слушаме филмите, които се разиграват на съседната маса.

 

 

 

Вярно, спомних си, играехме и на „Вицове” – две-три деца си наговаряха виц и го разиграваха като театър пред останалите. Сега май най-големите и забавни вицове, които си разказваме, е колко много сме се променили от тогава, как животът се е сменил, как сме пораснали… А всъщност сме същите деца, които обаче искат все повече и по-големи неща от живота на които да се радват. Макар всеки да е поел по своя път, рано или късно той ще стигне до Рим, ако ли не – аз препоръчвам – посетете Bistro Cafe Roma пък знае ли човек, може там да срещнете своя италианец, който да ви отведе до Рим.

roma italia