Насекомите използват тяхната вкусово-рецепторна система, за да получат важна информация относно качеството и хранителността на това, което похапват. Много обичат сладичко. Просто защото захарите им нашепват за богата хранителност. Но малко се знае относно причините и химикалите, които карат мухите да си сръбват и от хранителни продукти с ниско съдържание на захари, като бирата.
Интересен факт е забелязал в лабораторията г-н Даанакар, асистент професор. С или без да иска открил, че най-обикновената плодова мухичка си пада изключително много по бира и други продукти, получени при ферментацията на мая.
Веднъж приближила се до бирата, рецепторите в устата й засичат глицерола и предават тази информация към невроните, които на свой ред карат мухата да отговори с поведение.
Вкусът става важен за мухата, едва след като тя е осъществила физически контакт с храната.
С по-прости думи: Имаме муха. Имаме бутилка бира. Мухата засича с локаторите си бирата по миризма. Каца около, понякога погрешка в, бутилката. След което, разбира се, влизат в действие вкусовите рецептори. Значи кацнала е мухата на бутилката бира – какво да прави, да не е проста, че само да души?! Напротив – умна е – започва да цока, да лока, да пие бира… Случва се и да прекали… И тогава летенето й става леко щураво, струва й се, че виси с главата на долу. Пардон, това е често срещано и не се дължи на бирата. Поне не и при мухите.
Учените твърдят, че причината мухите да си падат по бирата е в глицерола, сладка на вкус съставка, образуващата се при ферментацията на маята.
Според нас, просто мухите са умни! И знаят, че бирата е полезна.
А може и ние да грешим. Може би, и ние сме привлечени от въпросния глицерол.
Дали някое от твърденията е по-вярно, няма значение. Важното е, че и хората, и мухите си падат по бира. И то очевидно много.
И странно как, но погледнато отблизо поведението на пиене и на двата биологични вида е сходно до припадък. Набелязва се бутилката – ммм, свежа, потна, студена. Отваря се – мирише добре… И после отпиваме.. глътка по глътка се разлива на мехурчета в устата, пощипва небцето, езика… И естествено, след определено количество време и естествено бира, мозъка получава информация и подтиква към странно поведение.
И да се върнем в началото, щом насекомите са открили, че бирата е хранителна, значи и ние сме на прав път! Като няма вода – пийте бира!
За мухите, хората и бирата – истината е една – вечна и неразделна любов. Колкото повече, толкова повече, но с удоволствие и мярка.